Крули отново се намеси:
– Трябва да съдиш този смешник. Дадохме му един ден да се успокои. Подканихме го да си върне думите назад, но той не само че не го направи, ами ги повтори пред репортери тази сутрин. Затова сега просто сме длъжни да го съдим.
Пол беше в политиката достатъчно отдавна, за да не се плаши от кризисни ситуации. Честно казано, те бяха част от тръпката. Хората разчитаха на него. Той трябваше да се справи. И щеше. Той винаги се справяше.
– Хал е емоционална натура – отбеляза. – Хората знаят, че се е поддал на чувствата си. Ако го съдя, ще му помогна да се изяви в медиите. Според последните проучвания рейтингът ни се е качил с двайсет пункта. При такава преднина човек залага на сигурното, без да поема излишни рискове.
– Този тип не се нуждае от помощ – възрази Крули. – Той е милиардер.
Крули носеше ослепително бяла риза с все още закопчани ръкави и стегната вратовръзка. Всички други с изключение на хората от екипа за връзки с обществеността, на които често се налагаше да слагат вратовръзка за пред камерите, работеха по дънки. Крули обаче държеше да демонстрира, че все още е морски пехотинец. Говореше тихо и се стараеше да не показва емоции, докато въртеше този проклет молив между пръстите си. От лични наблюдения Пол знаеше, че хората от породата на Крули имат две лица. Когато се върнеше у дома в Пенсилвания, вероятно прекарваше два дни в оплакване на майка си и ругаене на този безполезен пияница, баща му, и омразните си братя. После, когато дойдеше на работа, възприемаше тази хладнокръвна фасада на наемен убиец.
– Освен това има и друг проблем – добави Марк, като посочи Рей с молива си, сякаш му даваше думата.
– Обадиха ми се – обясни Рей. – Един стар приятел. Изкуфял дъртак като мен. Дочул слухове, че Хал е наел Корал Глотън да подготви кампания с телевизионни клипове.
– С каква цел?
– Вероятно да те обвини, че си убил сестра му. И не се успокоявай, че си се справил с конкуренцията. Мърчисън и Диксън ще измислят как да използват това. Всички ще го използват.
– Нека да видим първо клиповете – отбеляза Пол.
– Чудесно! – изръмжа Крули, като пак остави молива. – Колко пари искаш да изхарчиш в опити да заглушиш тези клевети? Нямаш избор, Пол. Това е предизборна кампания. Изборните победи се градят с митове – трябва да убедиш електората, че си бог, не обикновен смъртен. Знаеш много добре, че е така.
– Хал може ли да си го позволи? Да изхарчи милиони долари за телевизионни клипове?
– Сигурно – отговори Реймънд. – Това не е координирана кампания. Поне доколкото ни е известно. Той действа като гражданин, упражняващ правата си от Първата поправка. И така ще бъде докато във Върховния съд има поне петима клоуни, според които харченето на пари е вид свобода на словото.
– Освен това – добави Крули – да предположим, че е противозаконно. В съда ли ще се оплачеш? Или пред Изборната комисия? Тогава на Хал няма да му се налага да плаща за реклами. Просто всеки ден ще дава пресконференции и ще се жалва как се опитваш да му затвориш устата. Журналистите не обичат политици, задушаващи свободното слово. Винаги се опасяват, че идва техният ред. Мисълта ми е следната: рано или късно ще се стигне до съд. Въпросът е кога. Ще го направиш ли сега, когато е логично един невинен човек да изрази възмущението си? Или след три седмици, когато ще се вайкаш колко много пари харчи Хал, опитвайки се да те злепостави? Решението не е много трудно.
Крули се приведе, за да погледне Пол с ясните си сини очи.
Марио Комо е казал, че човек води предизборна кампания с поезия, а управлява с проза, но за Пол и двете водеха към ада, просто през различни входове. И управлението, и изборите бяха свързани с кръвопролития: рани, които получаваш или нанасяш на противниците си. Политиката беше и винаги щеше да остане война на всеки срещу всеки – включително срещу хора, които би трябвало да са твои съюзници. Крули например искаше Пол да победи. Но само за да може той самият да води още по-големи кампании. Изобщо не се интересуваше за близките на Пол и ужасните компромиси, които бяха направили през годините, за да могат да живеят с ужасното бреме от убийството на Дита. Всъщност Крули бе приел тази работа, за да не се замесва в боричкането между Обама и Хилари. До май, за когато беше насрочен балотажът на кметските избори, победителят от номинациите за президент вече щеше да е известен и Марк можеше да се включи директно в тази борба – може би да оглави кампанията в някой от колебаещите се щати.