Когато се видя другият бряг, горист и с ниски бараки, служещи за яхтени хангари и ресторантчета, шофьорите започнаха да слизат при колите си и когато фериботът опря в брега, запалиха двигателите.
Колите от двете страни тръгнаха напред, но нейната колона не мърдаше. След минута засвириха клаксони и по уредбата подканиха собственика на хюндая от Ню Йорк да премести колата си, преди да бъде вдигната с паяк. Ивън вече знаеше, че Кас няма да се появи. Накрая един служител с оранжева жилетка се качи в хюндая, в който явно ключовете бяха оставени на таблото, и го изкара от ферибота.
Ивън намери обхват едва след като слезе на брега.
– Изигра ни – каза на Тим, когато се свърза.
31.
Той проговаря
Тим беше по шосе 141, на около пет минути от станцията на ферибота в Беритън Локс, когато видя златистия лексус на София да се задава срещу него. Беше среден по размер модел, около десетгодишен, и това първо привлече вниманието му още преди да види регистрационния номер по поръчка с буквите РЕКНСТРКТ. Когато колата се размина с неговата, той видя двама души: София е кърпа на главата и черни очила и някого отзад. Тим отби и изчака дупка в трафика, преди да направи обратен завой и да продължи след тях. Нещо ставаше. Опита се да се свърже с Ивън, но на ферибота нямаше покритие.
На двулентовия път можеше да ги следва. Пейзажът стана хълмист и от всяко възвишение той виждаше лексуса на неколкостотин метра отпред. След Дека едно ремарке със сено, теглено от пикап, се измъкна от страничен път пред него, като се движеше с не повече от четирийсет километра в час. Сърцето му се смрази, когато се наложи да излезе в насрещното платно, но трябваше да изпревари. Скъси дистанцията на две коли.
Когато Ивън се обади, дори не ѝ даде възможност да говори.
– Мисля, че го пипнах – каза Тим. – Не съм виждал следене, което федералните да не прецакат.
Искаше просто да я развесели и тя се разсмя. Всъщност федералните бяха доста добри в проследяването. Двамата обсъдиха ситуацията и решиха Ивън да мине по магистралата от другата страна на реката и да го настигне при Индиан Фолс Бридж, на около седемдесет километра на север, където бе следващата възможност за пресичане на Киндъл.
Около Бейли двата автомобила, които деляха Тим от София, отбиха и ограничението на скоростта стана петдесет километра в час, докато пътят минаваше през Харингтън Ридж. Сега Тим успя да различи по-ясно втория силует в колата. Беше куче.
– Сигурно са имали втора кола при ферибота – предположи Ивън, след като той ѝ каза, че все още не вижда Кас.
– София се отдалечава от града – изтъкна Тим. – Оставила е чакалня, пълна е пациенти. Много е вероятно да отива на място, където и ние искаме да отидем.
Тук древните ледници бяха оформили живописен хълмист пейзаж, като снимка от рекламна брошура, с червени хамбари и бели къщи, разпръснати между черни ниви, някои от тях – вече започнали да зеленеят от млади соеви стръкове. На места просторните гледки бяха прекъснати от вековни гори от черен орех и дъб. Индианците бяха опожарили голяма част от горите още преди векове, за да изкарват дивеча на открито и да виждат враговете си отдалече. Белите заселници бяха изсекли още много за фермите си.
Както Тим очакваше, при кръстосването на шосе 141 с магистралата София отново излезе на шосе 83. Продължи на север по междущатския път, по-бързо, отколкото Тим се осмеляваше да кара – поне със сто и двайсет. Преди да я изгуби от поглед, той видя друга глава отпред на седалката до нея. Ако беше Кас, досега сигурно бе седял наведен – заспал или скрит.
– Ако не минат по моста при Индиан Фолс, вероятно ще ги изпуснем – каза Тим по телефона на Ивън.
Нямаше какво да направят. Детективът отново пусна аудиокнигата. С превзет британски акцент актьорът разказа няколко варианта на мита за близнаците Кастор и Полукс, родени от Леда, след като била изнасилена от лебед. Мислите на Тим постепенно се отклониха от митовете отново към необяснимите подробности около случая „Дита“. Изведнъж се досети и едва не изгуби управлението на колата.
– Какъв съм глупак! – каза на Ивън, когато се свърза с нея. – Отговорът през цялото време е бил пред нас.
Напомни и как отец Ник говорел на Джорджия, че постоянно вижда Кас по телевизията, и твърдението на Дикърман, че отпечатъците на Пол съвпадали с взетите при картотекирането на Кас в затвора. Елойз, болногледачката в старческия дом, бе казала, че когато синът на Лидия идвал на свиждане, тя го наричала ту Кас, ту Пол.