Тим се замисли над тези възможности. Искаше му се да каже, че по-трезвите умове щяха да надделеят, но Кас имаше право. При цялата медийна истерия много прокурори биха повдигнали обвинения и срещу Лидия, и срещу Кас.
– Мама, разбира се, би поела цялата вина върху себе си, за да ме спаси. Но Лидия Янис да се появи на първа страница като убийца? Планът ѝ беше да се нагълта с отрова – знаеш, че мама имаше склонност към драматизъм – но да ѝ позволя да поеме отговорност за престъплението, беше все едно аз да ѝ подам чашата. – Кас се усмихна вяло. Малко по-встрани на паркинга двама души спореха на висок глас. Караха се кой да плати мотела. – Пък и не бяхме сигурни, че можеше да го направи.
Тим стисна устни, докато водеше спор със себе си. През 1982 година изобщо не им беше дошло наум да изследват кръвта за полова принадлежност. Това не беше рутинна практика тогава, пък и всичко сочеше, че убиецът е мъж. Дори тогава обаче се знаеше за хромозомите. Ако Лидия беше казала, че тя е убила Дита, можеше да се докаже, че кръвта в стаята е нейна. Но при наличието на пръстови отпечатъци от Кас по дръжката на вратата и следи от обувките му в пръстта под балкона, всеки добър следовател би помислил, че тя защитава сина си.
– Бяхме загазили, сериозно бяхме загазили, каквото и да направехме.
– И затова ти се призна за виновен?
– Да, признах се за виновен.
Детективът го погледна изпитателно:
– И Лидия Янис е допуснала синът ѝ да жертва най-хубавите години от живота си, за да се спаси тя?
– Да, така стана.
– Не, не е. – Тим отново посегна да си поиграе с кучето. То игриво захапа пръстите му. – Следя те повече от седмица, Кас. Всяка сутрин виждам как залепяш фалшивия си нос и отиваш да работиш, като се представяш за брат си. Днес най-накрая осъзнах, че този маскарад не е започнал сега. Ти не би могъл да се представяш за Пол – да работиш като адвокат или щатски сенатор – ако не го правиш от години. Мисля, че двамата сте си разделили времето зад решетките. Затова си се съгласил на такова споразумение, само и само да лежиш при облекчен режим. Защото няма затвор с облекчен режим, от който да не можеш да се измъкнеш, особено ако брат ти чака наблизо, за да влезе вместо теб. Достатъчно е да се скриете в гората и да си размените затворническите дрехи. Така всеки от вас се е представял ту за Пол, ту за Кас.
– Впечатляваща теория.
– Отпечатъците на човека, който е влязъл в „Хилкрест“, не са същите като намерените в стаята на Дита. Те са на Пол. Предполагам, че той е влязъл първи в затвора, в случай че планът ви не проработи. Не могат да държат грешния човек зад решетките, нали? И най-хубавото, разбира се, е, че така сте убедили майка си да участва в плана. Така и двамата с Пол сте били на свобода поне от време на време. И двамата сте можели да си живеете живота, макар и да е бил общ.
Тим погледна София. Тя определено не ставаше за играч на покер. От ужаса, който бе разширил очите и удължил лицето ѝ, той разбра, че е налучкал истината.
– Сигурно е било малко сложно вкъщи, когато Кас е спял в леглото на брат си. Предполагам, че така се е получило сегашното неудобство.
София отмести очи и заяви, че ще отиде да разходи кучето.
– Впечатляваща теория – повтори Кас.
– Почти съм сигурен, че така е станало. Единственото, което не мога да си обясня, е как така Дита вече е била мъртва, когато ти си се качил в стаята? В интерес на истината, версията на майка ти ми звучи правдоподобно. Убиецът трябва да е бил доста силен, за да се справи с Дита. Това беше една от причините да сме толкова сигурни, че е бил мъж. Трудно ми е да повярвам, че жена на възрастта на майка ти би могла да блъска Дита така.
– Нали това казвам.
– Което означава, че все пак може би си бил ти.
Кас се усмихна скромно:
– Виждаш ли? Преди пет минути твърдеше, че съм невинен. Но когато обмисли всичко, пак се оказах виновен.
Тим се наведе над масата и като хвърли поглед към София, която се разхождаше с кучето на петдесетина метра от тях, попита тихо:
– Сега сме само двамата. Ти ли го направи?
– Не е трудно да кажа „да“, нали? Вече съм си излежал наказанието.
Беше прав за това. От друга страна, имаше хора, които за нищо на света не биха си признали. Но по принцип Кас имаше всички основания да е извършил убийството.
– Мисля, че ти вярвам – каза Тим.
– Благодаря. – Този път Кас беше искрен. – Но ще ти кажа, тази работа за изкуствените носове и редуването в затвора е пълен абсурд. Аз влязох в пандиза, защото така или иначе щяха да ме вкарат, а така мама остана на свобода – и жива.