Кас зави наляво по черен път и след около километър пътят се заизкачва. Пол имаше доста луксозна вила. Голямата каменна постройка на върха на възвишението беше с покрив от дървени плочки и веранда с дебели лакирани чамови греди. Кас спря на кръглата алея отпред и тримата слязоха. Кучето изскочи, обиколи тичешком целия двор и се върна с топка за тенис, която пусна в краката на Кас. Той я взе и я хвърли през рамо; в този момент Пол излезе. Носеше карирана риза и дънки и когато видя Тим, скръсти ръце на гърдите си.
Беата излезе след него. Беше със стара риза от батиста, но личеше ясно, че Кас е казал истината. Бременността започваше да ѝ личи. Пол я хвана за ръката.
– Доволен ли си? – обърна се Кас към Тим.
Пол изглеждаше както винаги, с голямата гърбица от счупване на носа. На Тим винаги му се беше струвало странно при жена пластичен хирург да не си го е оправил, но пък и София не бе коригирала своя. Разбира се, носът на Пол изобщо не беше чупен. Гърбицата бе за дегизировка.
– Имаш ли нещо против да те погледна по-отблизо? – попита го Тим.
– Защо? – сопна се Пол.
– Наумил си е, че през последните двайсет и пет години двамата с теб сме се сменяли в затвора и сме се представяли един за друг, като сме използвали протеза на носа – обясни Кас.
Пол се намръщи, замисли се за момент, но слезе няколкото стъпала на верандата. Дори свали очилата си.
– Хайде, по-бързо – каза на Тим.
Старецът се приближи, затършува в джобовете си за очилата. Приближи се достатъчно като за целувка, после погледна от другата страна. Носът на Пол изглеждаше като истински без съмнение, но това важеше и за протезата. Тим изведнъж се вцепени, осенен от неочаквана мисъл – сякаш вътрешният му глас го предизвикваше. Той се престори, че се кани да се отдалечи, но рязко се извъртя, стисна Пол за носа и го задърпа с всичка сила. Пол закрещя от болка и го удари, после Тим почувства силен удар отстрани и се стовари на земята. В следващия момент Беата бе върху него.
Кас изтича и я дръпна от него, но после не му подаде ръка. Детективът бавно се изправи. Лицето го болеше силно от едната страна, където се беше ударил. Междувременно София бе изтичала при Пол, държеше лицето му с две ръце и го оглеждаше загрижено.
– Тръгвай си вече – изръмжа Кас. – Само ми дай ключа от колата. Пол ще ме закара до бензиностанцията.
Беата бе застанала до Пол заедно със София, която гледаше Тим, като клатеше гневно глава.
– Господин Броуди, вече прекалявате – изсъска тя. – Можехте да му счупите носа. Наистина можехте.
– Извинявам се. Мислех, че съм разкрил загадката. Съжалявам.
Беше напипал кост и хрущял. Носът на Пол беше истински.
– Ключа – повтори Кас.
Тим изтръска палтото и крачолите си. Рамото го болеше. Болният му крак също не беше добре, след като Беата го бе притиснала с цялата си тежест.
Той отвори багажника на шевролета и бръкна за ключа. Когато го взе и се изправи, забеляза нещо розово от външната страна на десния си палец. Разтърка го с показалеца си. Полен, помисли си отначало, но веществото беше мазно. Изведнъж му стана ясно. Това бе грим. Не беше от носа на Пол, а от кожата под окото му, където обикновено се събира кръв и се появяват синини след наранявания около очната орбита.
– Ключа – настоя Кас.
Тим му го подхвърли. Запрати го към лявата му страна и точно както очакваше, Кас се пресегна с дясната ръка, за да го хване.
– Добро хващане, Пол.
– Аз съм Кас.
– Не, това е Кас – заяви Тим, като посочи мъжа, който се беше върнал на верандата. – Човекът, който се криеше тук, докато носът му зарасне, след като София го е оперирала, за да му направи постоянна гърбица. Така двамата можете да се размените завинаги. Обаче истинският Пол си ти. Сигурен съм, че много успешно си се представял за Кас в затвора. Обаче не си свикнал да го правиш тук. Това куче на година и половина е като залепено за теб. А не за мъжа, който твърдиш, че го е обучавал. Между другото, видях как хвърли топката през рамо. Обзалагам се, че двамата с Кас сте се научили да се храните и да пишете името си с другата ръка – същият лош, нечетлив подпис – но да хвърлиш топка над рамо с ръката, с която обикновено не си служиш, това е трудно за отработване. Хайде. Докажи, че греша. Хвърли ми този ключ над рамо.
Мъжът, който досега се наричаше Кас, го погледна втренчено. Това бяха очите на Зевс, зловещо черни.
– Може ли двамата да застанете с гръб един към друг? – продължи Тим. – Искате ли да се обзаложим, че сега Пол е съвсем малко по-висок? Отсега нататък Кас ще бъде Пол. А ти ще бъдеш Кас. Обаче ще живееш със собствената си жена. Което е успокояващо. Колкото до Беата, тя е любовница на Кас от години, виждали са се всеки път, когато е излизал от затвора и се е представял за Пол. Разбирам защо иска да бъде тук с него, особено предвид на състоянието ѝ, но не мисля, че е зле. – Тим потърка рамото си. – Просто се крие от мен. Което си е нейно право. Надявам се да заживеете щастливо. Наистина. Не съм сигурен, че разбирам какво сте замислили. Но това не ми влиза в работата.