Затова адвокатската практика никога не е била проблем. Най-много бяха трудностите в личния живот. Описваха колкото можеха повече подробности един за друг в тези писма, които си пращаха всяка вечер, но е годините ми се е налагало да се извинявам хиляди пъти за „лошата памет“ на съпруга си. Най-трудно беше с децата. Протезата трябваше да се сваля всяка нощ, но със или без нея, момчетата се научиха да различават баща си от чичо си още когато навършиха три. Поехме голям риск, когато им казахме истината. С Пол и Кас бяхме сключили такъв неписан договор – да не се обвиняваме взаимно, ако някое от хлапетата ни издаде. Обаче не го направиха. Децата не обичат да бъдат различни, това е естествен стремеж. Сега са ни благодарни. Чувстват се така, сякаш имат двама бащи. Много деца на близнаци ще ти потвърдят.
– А какво се случва сега? Защо е тази смяна на самоличността? – попита Тим.
– На Пол му писна от политиката. На Кас – не. Пол ще бъде по-щастлив, ако работи в училището за бивши затворници и малолетни престъпници. Там ще се обучават момчета между четиринайсет и двайсет и шест години. Учебната програма покрива материала от гимназията и първите години на колежанското обучение, е акцент върху професионалната подготовка и стажове. Идеята е затворниците да учат децата да не престъпват закона. Това е чудесно хрумване. И много подходяща работа за „Кас“. – София маркира кавичките е пръсти във въздуха. – Бивш затворник обучава затворници. Пол вече говори за това с Уили Диксън и съветът ще го финансира. А пък Кас иска да продължи да работи като сенатор. Звучи справедливо, нали?
– Не мога да кажа. Но се надявам сега да заживеете в мир. Имате право на това. – Тим се замисли над току-що казаното от София. Имаше много възможни усложнения. – Как се оправяше с хлапетата, докато двамата се сменяха?
– Пол винаги беше на свобода, когато се раждаха. – София погледна стареца в очите. – И за зачеването. Аз различавам братята.
Тим се изсмя с глас.
– И си се задоволила е половин съпруг?
– Много съпрузи прекарват дълго време разделени. Помисли за войнишките съпруги. Освен това бях на двайсет и четири и лудо влюбена. И си мислех, че човек, който обича толкова много брат си, би могъл да обича така и мен.
– Така ли се оказа в действителност?
На устните ѝ се изписа лека, философска усмивка на човек, преодолял илюзиите си.
– Така смятам. Мисля, че бракът ни е другата причина Пол да се откаже от обществения живот. За да изградим по-нормална връзка. До февруари не бях оставала със съпруга си повече от два месеца без прекъсване.
– Надявам се, че сега е по-добре.
– Страхотно е, слава богу. Няма да се преструвам, че и двамата не сме се притеснявали, но знаете ли, господин Броуди, Тим – колкото и трудно да ми е било на моменти, винаги си спомнях как се подкрепяхте с госпожа Броуди, докато Кейт умираше. И след това. Вие винаги сте били моят идеал. Бог ми е свидетел, не родителите ми, а вие.
Това го изненада.
– Наистина ли е изглеждало толкова хубаво отстрани?
– Да. Много хубаво. Много здрава връзка.
– Мислиш ли, че Мария беше щастлива?
– Сигурна съм, Тим. Абсолютно сигурна. Не допускай смъртта ѝ да ти отнеме това. Спомням си как веднъж, докато бях още ученичка, се отбих у вас, минах през кухнята и точно в този момент госпожа Броуди, Мария, грейна, сякаш се включи като лампа, лицето ѝ се озари. Отначало не разбрах защо, но после осъзнах, че гледа през прозореца към теб, докато идваше към къщата. Била съм на не повече от четиринайсет-петнайсет, но си помислих: „Ето това искам. Това.“
Тим, както често му се случваше напоследък, вече едва сдържаше сълзите.
– София, едва ли има нещо, което би могла да ми кажеш и да ме направи по-щастлив.
Тя се усмихна:
– Радвам се. – После се изправи и се вгледа в колата за секунда. – Казах на Пол и Кас, че си човек, който държи на думата си. Че няма да кажеш на никого за това. За последната размяна.
Тим кимна и тя се наведе и го целуна по бузата. Както винаги, поръча да предаде поздрави на Деметра.
Ивън все още чакаше при моста. Изскочи от колата веднага щом го видя да се приближава.
– Кой те удари?
– Сам съм си виновен. – Той ѝ разказа как хвана Пол за носа и Беата го нападна.
– Носът на Пол е истински?
Тим кимна, без да каже нищо друго.
– Това май опровергава онова, за което говорехме по телефона.
– Може би. Но мисля, че каквото и да са правили или правят сега, не ни влиза в работата. Нали се разбрахме за такава сделка?