– Добре, Марк – каза Пол. – Разбрах те. Но Хал ще довлече всякакви помияри в съдебната зала. Ще се наложи да давам показания две седмици преди изборите.
– Какво ти пука? Ще заведеш делото срещу Кронон и после адвокатите ще протакат. Той ще подаде възражение, защото нарушаваш правото му за свобода на словото, и ние ще се забавим със седмици, докато му отговорим. Така ще се проточи до изборите.
Крули махна небрежно към Рей, в знак на презрение към всички закони, адвокатски хватки и предвидимата им неефективност.
За бившия окръжен прокурор Крули по принцип беше забавен, защото точно той го беше открил. Но сега Хорган изглеждаше засегнат. Изправи се и закачи сакото си на облегалката на стола. Точно като Пол, понякога той предпочиташе да се прави, че не забелязва Марк.
– Има ли рискове, ако го съдим? Разбира се, че да – заговори, като навиваше ръкавите си. – Но този път Хал доста те е притиснал. Ще повтаря, че си убил сестра му на всеки, който е готов да го слуша. Ако решиш да го съдиш, това ще привлече вниманието на повече хора. Има обаче вероятност да си замълчи. Може би съдията ще го накара да замълчи. Преценявайки всичко, мисля, че трябва да го направиш, Пол. Иначе ще се явиш на изборите с етикета „Убиец“. Това е доста тежък товар и може да те препъне малко преди финала. Трябва да заявиш ясно: „Не съм го извършил!“
– Не може ли просто да дам изявление?
– Трябва да подкрепиш думите си с действия. Ако го съдиш, ще имаш залог в играта.
Пол затвори очи, за да помисли. Дори в моменти като този обичаше този живот. Поне по-голямата част. Финансовите трудности бяха огромни и се задълбочаваха. Бяха почти нетърпими. Просто нямаше как да искаш солидно спонсорство от някого, ако не му обещаеш нещо или не му се подмажеш. Все пак всичко друго засега вървеше добре. Той достатъчно добре се познаваше, за да признае, че обича светлините на прожекторите – Лидия бе научила всичките си деца, че заслужават внимание. В същото време все още обичаше тръпката от мащаба на проблемите и търсенето на решения. В окръга от десет години се въртеше една игра на „тука има, тука няма“ – всяко дете разбираше, че парите за училища и пенсии не стигат. Но той, Пол Янис, щеше да оправи всичко. Нямаше друга работа с такова влияние, при която ефектът от краткото ти съществуване на този свят да се разпростира толкова широко извън най-близкия ти кръг. Човек може да изобрети полупроводник или да направи филм и така да промени живота на много хора, ако случайно попаднат на творението му. Но в политиката ефектът беше всеобхватен. Всеки човек, с когото се разминаваш по улицата, има интерес в това, което правиш, и мнение за действията ти. Светът е такъв, какъвто е – пълен с любов, жестокост и безразличие. Но може да стане по-добър, с по-малко немотия, по-малко насилие и повече възможности. Пол помнеше времето, когато чернокожите си извоюваха правото да седят в предната част на автобуса, а сега, ако се съди по последните резултати от Айова, можеха да получат достъп и до Белия дом. И ако човек преглътнеше трудностите, можеше да си отиде от този свят с удовлетворението, че и той е помогнат тези неща да се случат.
– За да бъда честен – призна Рей, – единственото, което ме притеснява, е фактът, че той като че ли нарочно те предизвиква да го съдиш.
– Това е типично за Хал – отговори Пол. – Този човек е като механична играчка, която сама си навива пружината. Ако спечеля двайсет милиона долара в това дело, той ще обжалва пет години и дори няма да забележи кога е подписал чека. Освен това си мисли, че всички демократи са социалисти, искащи да унищожат свободната инициатива, на която Америка дължи величието си. Винаги е бил с фанатични десни възгледи. Спомням си, когато бях на шест, Хал имаше всички предизборни плакати на Бари Голдуотър в стаята си. Това беше през 1964 година. Тогава в Киуани още нямаше нито един републиканец. Дори Зевс, баща му, отиде при републиканците едва след като се преместиха в предградията и той се прехласна по Рейгън. Крайните десни убеждения бяха оправданието на Хал за това, че беше смотаняк. Това бе неговият начин да покаже на другите, че само той знае истината.