Пит се занимава с внос на храни, но се увлича от политиката още от дете. Той е по-подходящият кандидат, но няма шанс с ниския си ръст и телосложението на готварска печка; освен това е бил арестуван поне три пъти, доколкото е известно на Зевс, след като предлагал секс на полицайки под прикритие, които му казвали, че са на шестнайсет. Миналата година Зевс отстъпи пред многократните молби на приятеля си от детинство да се кандидатира. Пит взема всички тактически решения, грижи се за всички подробности в кампанията. Работата на Зевс е да накара избирателите да го заобичат – задача, която той изпълнява с удоволствие, като разказва за скромното си потекло, за войната, бизнеса, величието на Америка; умее да им пробутва тази легенда за живота си, в която копнеят да повярват. Гласоподавателите все още са гневни на Демократите и онзи слабак с пуловера, Джими Картър, който убеждаваше американците да си намалят отоплението и да се свиват в дупките си. Народът иска сила. Осемдесет процента от хората, които ще пуснат бюлетините си през ноември, нямат представа какво всъщност прави губернаторът, освен да се шири в резиденцията си и да присъства на паради. Зевс е силен. Представата как ще стои на балкона на губернаторския дворец след встъпването си в длъжност и маха на многохилядната тълпа, му носи почти сексуална възбуда.
Когато Хал и Мина влизат в дневната, за да му пожелаят лека нощ, Пит си тръгва за вкъщи, за да разходи кучето и да поспи няколко часа. Бъдещата снаха на Зевс го прегръща и хвали организацията на днешното празненство: храната, музиката, радушното отношение на хората от енорията. Хал, който се учи на поведение от нея, повтаря всеки неин комплимент, сякаш лично той ги е измислил. Той е добро момче и макар че е малко инфантилен за годините си, Зевс го обича – най-вече заради старанието му да се хареса на баща си. Хермиона е отчаяна, защото двамата с Мина не могат да се оженят в „Свети Димитър“. Правилата били железни, твърди отец Ник, не ги бил измислил той. Ако беше католичка, презвитерианка или от някаква друга религия, която признава Христа и Светата Троица, Мина би могла да приеме причастието. Зевс изобщо не се впечатлява от това. Той е грък, прагматичен, който вярва повече в олимпийските богове, отколкото в някакъв мистичен триглав дух. Сега винаги взема Мина със себе си, когато ходи да говори в някоя синагога.
Когато Хал и Мина излизат, Дита, неговото съкровище, минава забързано покрай вратата. Той я извиква и както обикновено, тя нервно отговаря:
– Какво?
Той се любува на невероятната ѝ красота, на правилните черти и пронизващите очи. В живота му няма друга като разкъсващата, отчаяна любов, която той изпитва към прекрасната си дъщеря, към единственото си истински свое дете. Това чувство надделява над всяко друго. Той има всички човешки пороци и слабости, но най-много от всичко обича Дита. Тази любов е толкова непреодолима, че в един ужасен момент той не можа да се овладее. Затова сега изпитва към себе си омраза, която никога няма да стихне. Дита също има нужда от него, както всяко дете се нуждае от баща си, и се разкъсва в противоречието между омразата и копнежа. Никой от двамата обаче няма да се освободи напълно от онова мрачно събитие, онзи катаклизъм, запечатан в спомените на Зевс не по-малко ясно от ужасите на войната. Това бе тъжен, пиянски период от живота му, непосредствено след смъртта на майка му. Сега той рядко си позволява да се връща към онези дни и нито той, нито Дита, нито майка ѝ повдигат дума за това. Но ключът на вратата ѝ винаги им го напомня.
– Благодаря ти, че се държа толкова мило е нашите гости – казва ѝ той.
– Няма защо. Мразя тези събития – измърморва тя. – Тези хора ме отегчават до смърт. Това било гръцко, онова било гръцко. Като че ли не осъзнават, че живеят в кафез.
Той не коментира. Няма как да реагира. Само след няколко дни Дита ще навърши двайсет и четири и все още живее под бащиния си покрив при изричното условие, че никой няма да я критикува дори и когато си го заслужава.
– Гаджето ти е грък, ако не се лъжа.
– Кас ли? Ще го разкарам. Семейството му ме мрази. Какво, по дяволите, си им направил, татко?
– Нищо. Беше недоразумение. За съжаление Лидия се омъжи под социалния си статус. Майки е просто един гръцки селяндур. Гордостта му е по-голяма от способностите му. Почувства се унизен от добрината ми към семейството му, а аз само исках да им помогна.
Днес той говори с Лидия – за първи път от години. Тери смята, че тя дойде на пикника, защото започва да се примирява, че Кас ще се ожени за Дита, което все още е много вероятно, въпреки сегашните гневни думи на капризната му дъщеря. Сега Лидия е напълняла и побеляла. Но жената, която той толкова отчаяно желаеше навремето, още го привлича. Години наред, особено докато беше в армията, той се надяваше, че ще се завърне покрит със слава и ще се ожени за нея въпреки мнението на баща ѝ. Новината, че Лидия се е омъжила за онова малоумно същество Майки, беше като удар с нож в гърба. Зевс винаги е съзнавал, че се ожени за Хермиона отчасти защото не може да бъде с единствената жена, с която някога е искал да сподели живота си. Иначе копнее за толкова много жени по всякакъв друг начин. Дори сега, когато минава по някоя оживена улица, изпитва желание към половината от представителките на нежния пол, които среща. Всяка проява на красотата е достатъчна, за да възбуди страстта му – хубави крака, големи гърди, приятно лице. Но единствената, за която е искал да се ожени, е Лидия, която тогава предпочете баща си пред него. За отмъщение по-късно Зевс спа с нея. Така боговете винаги го компенсираха – и той видя техния пръст, когато Теризия го помоли да даде работа на най-добрата ѝ приятелка.