– Отчаяна е – каза Тери.
„Затова ще я изчукам“ – помисли си Зевс. Отчаянието лиши Лидия от воля да се възпротиви. Но въпреки това тя си остава един от малкото неуспехи в живота му. Дори сега, винаги когато я види, той се пита дали собственото му отчаяние би било по-малко, ако тя бе негова жена, ако нейната сила усмиряваше жестокостта му.
Дита излиза, без да му пожелае лека нощ. Огорчен, Зевс се качва на горния етаж. Хермиона спи. Той си облича пижамата и ляга до нея. Жена му протяга ръка и се сгушва до него. Той докосва дланта ѝ, успокоен от познатия допир, и потъва в собствените си тревожни сънища, докато не се стряска от някакъв шум в коридора. Дъждът е охладил въздуха и Хермиона е отворила вратата към балкона. Оттам Зевс чува трясък от счупено стъкло и секунди след това – вика на Дита. Нощем от стаята на дъщеря му често се чуват силни звуци. Това е нейното отмъщение. Но това сега не са стонове от удоволствие. Докато навлича халата си, Зевс чува шум като от затръшване на входната врата.
Пробва вратата на Дита и е изненада установява, че е отключена. Той почуква и влиза, пита я дали е добре, но вижда кръвта и сърцето му се свива. Вратата към балкона е опръскана; на стената има голямо петно като абстрактна картина.
– Боже! Какво е това?
Дита е в леглото; нощницата ѝ е разтворена и отдолу се показват изящните ѝ дълги крака. Опипва бузата си и поглежда баща си със свирепо изражение.
– Какво става? – пита отново той.
– Прав беше, че са селяци.
– Боже мой! Какво искаш да кажеш?
– Майката на Кас беше тук.
– Лидия ли?
– Нахвърли се да ме бие, за да ме накара да престана да се виждам със сина ѝ.
– Дошла е тук? В дома ми? Да бие дъщеря ми?
– Разказа ми една доста интересна история. – В този момент Дита се сеща, че е прекалено разголена, и се загръща с одеялото. – За бога, татко! Има ли жена в района, е която да не си спал?
В него нещо се отприщва, някакъв вътрешен бент от емоции, които винаги е сдържал заради Дита. В думите ѝ има един ясен намек – и той винаги е знаел, че ако проговори, тя ще го унищожи. Не защото той не би излъгал. Зевс отдавна се е примирил, че умението да лъжеш е неизбежен атрибут на властта. Това обаче би означавало, че тя завинаги се е отказала от него. Тази мисъл го изпълва едновременно е гняв и ужасен страх.
– Твоята мръсна уста – изръмжава той. След като не може да поправи миналото, най-добрият изход е да не говори за него.
– О, тази мръсна уста много добре ти послужи оня път.
Той я удря и блъска главата ѝ назад, за да я накара да замълчи. За няколко секунди единственото, което изпитва, са собственият му гняв и сила. В този кратък миг обаче, докато блъска главата ѝ няколко пъти назад, усеща, че тя не оказва съпротива – защото знае, че си го е заслужила.
Най-сетне я пуска и отстъпва назад. Сърцето блъска в гърдите му и дишането му е учестено като на кон, теглещ тежко рало. Тя завърта глава, опипва челото си, но след миг го поглежда с изгарящи от омраза очи. Зевс осъзнава, че най-лошото се е случило. Той я е изгубил завинаги.
– Майната ти! – закрещява тя. – Начукай си го!
Тогава Дита прави нещо, което при други обстоятелства никога не би направила – разплаква се. Неговото дете плаче със сълзи, както правеше като малка.
Той се приближава, за да я утеши, протяга ръце.
– Махай се! – изкрещява тя.
Той прави крачка към вратата, но в този момент вижда кръвта по таблата на леглото. И нещо по-лошо – увеличаващо се алено петно върху главата ѝ. Тя забелязва погледа му.