Възрастната жена я погали по главата.
– Ако си дошла за секс, сега не е най-подходящият момент.
Ивън се засмя:
– Извинявай, Тери. Но всяко нещо с времето си.
Тя нямаше нищо против да си бъбри със старицата, но в интерес на истината винаги се стесняваше да говори за секс. Случайните свалки в баровете не ѝ бяха по вкуса.
Като опипваше пътя с бастуна си, Тери се ориентира до декорираната в златисто дневна. Джърман се беше събудил от шума и стоеше там по пъстра копринена пижама; късата му прошарена коса все още изглеждаше безупречно сресана. Тери го освободи.
– Гледа онези безобразни риалита – каза тя, след като прислужникът излезе. – С хора, които ядат козешки очи и се съревновават кой може да издържи повече порязвания с ножче за бръснене. Пълна тъпотия. Какво да ти налея?
Ивън рядко пиеше алкохол освен на партита, най-вече за да прави напук на баща си, който не можеше да се примири с това. Но сега си помисли, че старицата ще се отпусне по-лесно, ако има компания. Затова отговори, че ще вземе това, което пие домакинята ѝ. Тери докрета с бастуна до една количка, натоварена с цял взвод кафяви бутилки; после, след като подаде кристална чаша на Ивън, се настани на мекия диван.
– Добре, казвай сега. Ти йинете? – Хал често използваше този гръцки израз, който явно означаваше „Какво става?“.
Ивън не беше решила предварително какво да говори, но разказа как Тим най-сетне бе открил Кас Янис.
– Твърди, че не е убил Дита. А аз мисля, че ти знаеш кой го е извършил.
– Ех… – Старицата отпи голяма глътка уиски.
– Най-напред – и мисля, че това е най-важното – искам да съм сигурна, че не е бил Хал.
– Хал ли? О, не. Не! – Идеята явно се стори забавна на Тери. – Племенникът ми сигурно щеше да се справя по-добре, ако имаше малко повече качества на убиец. Доколкото знам, по време на убийството той се е лигавил някъде навън с Мина. Когато се прибрал, заварил онази безумна сцена. Точно той се е обадил в полицията. Тим не си ли спомняше това?
Тим може би никога не е знаел тази подробност. По времето, когато поел случая, подозрението било снето от всички членове на семейството, защото кръвта в стаята на Дита не била от тяхната група.
– Тим е почти сигурен, че не го е извършила Лидия. – Ивън повтори онова, което Кас бе казал на частния детектив.
– Да, Лидия ми разказа същото.
– Така. – Ивън се замисли за секунда. – Това е една от причините да съм тук. Миналия път останах с впечатление, че с Лидия сте говорили за убийството на Дита.
– Не веднага. Но в крайна сметка тя ми разказа всичко около три месеца след убийството. Лидия не беше на себе си през онези дни. Чувахме се по телефона почти всеки ден. И всеки път беше едно и също. Тя не успяваше да довърши изреченията. Разплакваше се за дреболии. Един ден ѝ казах: „Това е безумно! Кажи ми какво става.“ Видяхме се в „Свети Димитър“, седнахме и говорихме с часове. О, как плака. Неутешимо. Аз също, разбира се. Дита ми беше племенничка и виждах много свои черти в нея.
В църквата Лидия разказала на Тери за Зевс и близнаците и как искала да накара Дита да престане да излиза с Кас.
– Разбирах защо не може да каже на синовете си. Но защо не дойде при мен? Ако някой можеше да влее здрав разум на Дита, аз бях най-подходящият човек. Предполагам, че ѝ е било неловко, загдето е пазила тайната толкова дълго от мен. Може би се е страхувала, че няма да ѝ повярвам след толкова време. Както и да е, е острия си език Дита я предизвикала да я удари. Може би за племенницата ми щеше да е по-полезно, ако по-често изяждаше някоя плесница, но не толкова силно. Лидия я ударила с всичка сила. Самата тя се уплашила.
Ивън попита Тери дали вярва, че Лидия е ударила Дита само веднъж. Старицата отговори, че да, макар и не по причините, които биха убедили всеки друг.
– Лидия не би ми причинила такова нещо. Хал и Дита бяха всичко, което имах. Тя не би ми отнела никого от двамата, колкото и да е била ядосана. Но когато я попитах кой друг би могъл да пребие Дита, тя ми отговори уклончиво.
– Тя вярваше ли, че Кас я е убил?
– Ами, ако Дита е била жива и здрава, когато Лидия е избягала от къщата, и мъртва, след като Кас си е тръгнал, на мен ми изглеждаше пределно ясно. Сигурно и тя е имала подобни опасения. Няколко месеца по-късно, когато чух, че Кас се е признал за виновен, изобщо не се изненадах. Той винаги е бил по-импулсивният брат. Жал ми стана за Лидия, разбира се.
– Тим мисли, че и Кас не го е извършил. Поне сега така смята. – Ивън взе чашата си, но само погледна течността в нея. – Това означава, че може би брат ти е убил дъщеря си.