– Край.
– На кое?
– На Зет-Пи.
Тя неусетно се оказа седнала, все още на десетина метра от шефа си.
– Как така?
– Цените на имотите падат рязко, а в нашия сектор направо се сриват. Банкерите искат сто и петдесет милиона долара допълнителна гаранция за сделката с „Йор Хаус“, която трябва да дойде от дела ни в търговските проекти. Но другите заемодатели – много често същите негодници – не желаят да се откажат от водещите си позиции. Продажбите на дребно спадат. И според икономистите ще продължават да спадат. Това означава, че цената на търговските центрове също отива надолу, защото и наемите трябва да се намалят. Мислех, че компанията се управлява сравнително консервативно, но ако не настъпи коренна промяна, до края на годината ще фалираме и акционерите на Зет-Пи начело с мен ще бъдат пометени. Дори може да гласувам за Обама. – Той вяло се усмихна. – Последното беше шега.
– Как е възможно? – попита Ивън.
– И аз попитах същото – отговори Хал. – Но то е проста аритметика. Никога не съм си представял, че всичко ще се срине едновременно. Никой не е очаквал. Банкерите ще преразгледат разчетите в края на годината, но ние трябва да направим публично изявление сега, а това ще срине акциите. Всичко е обречено.
– Как се чувстваш, Хал?
Той се изсмя.
– Ужасно се чувствам. Татко е започнал с една торба пари, взети назаем от дядо, и е работил през целия си живот, създаде империя, а аз изгубих всичко само за няколко месеца. Добре, че не доживя да види. Наистина се радвам. Дори не мога да си представя какво би казал.
– Ако е честен, ще ти каже, че той е допускал много по-ужасни грешки.
– Съмнявам се.
Хал отново започна да гризе ноктите си. Ивън се изкуши да отбележи, че това, което подлежи на съмнение, е честността на Зевс, а не грешките му, но не виждаше каква полза може да има от това в момента.
– Искаш ли да поговорим за братята Янис?
Той махна с ръка. Вече не го интересуваше.
– Накратко, Кас казва, че не го е извършил. Признал се е за виновен, защото при наличните доказателства е имало риск и двамата с Лидия да отидат в затвора.
– Значи Лидия е убила сестра ми, така ли?
Ивън изтъкна всички основания да се съмнява в това. Хал кимаше, сякаш разбираше, но тя осъзна, че вниманието му е другаде.
– Кой тогава я е пребил така? – попита той.
Ивън изчака за момент, после даде отговора, който бе подготвила:
– Не знаем. Просто не знаем.
– Аха.
Ако направеше сметката кой е бил в къщата и кой е бил достатъчно силен, за да го извърши, отговорът беше очевиден. Но Хал нямаше да реши тази задача до края на живота си. Баща му щеше да остане на високия си пиедестал.
– Знаеш ли какво каза жена ми, когато ѝ съобщих, че съм изгубил милиарди долари?
Това се очертаваше да стане историческа мисъл.
– Какво? – попита Ивън.
– „Така ще е по-добре за нас.“ Как ти се струва? Пак ще имаме достатъчно. Ще минем без самолета. Ще продам фермата за коне. Такива неща. Но няма да се налага да продължавам делото на баща си. Мога да правя каквото поискам, вместо да се опитвам да поддържам монумента му. Това имаше предвид Мина. И може би е права. Сега не мога да реша.
– Браво на Мина.
– Тя е добър човек.
На Ивън ѝ дожаля за Хал – все повече, колкото повече се замисляше. Въпреки всичките си недостатъци той се беше оказал най-почтен от всички. През повечето време се бе държал като верен брат и син, търсещ истината. А сега, прехвърлил шейсетте, трябваше да се опита да се промени.
– Съветвам те да си готвиш автобиографията. Започвай да си търсиш нова работа.
Ивън не се беше сетила за това. Ако Хал беше прав, тя самата щеше да остане без работа. Новият собственик на Зет-Пи вероятно щеше да бъде по-крупна фирма. Щяха да почистят всичко. Това нямаше значение. Откакто бе започнала да печели добре, Ивън винаги имаше заделени пари, с които да може да живее две години, пък и със сигурност щеше да си намери работа. Постоянно ѝ се обаждаха от фирми за набиране на квалифициран персонал. Тя имаше нужда само от любов. Това всъщност беше работата, която бе загубила.
– Ще ти дам най-добрите препоръки – обеща Хал. – И ти реално ги заслужаваш.