– Благодаря.
Тя се приближи и го прегърна; правеше го за първи път.
– Наистина не мисля, че баща ти щеше да се справи по-добре, Хал. Недей да се обвиняваш повече.
– Просто не го предвидих. А трябваше. През цялото време беше под носа ми. Всъщност на всички. Същите икономисти, които ме уверяваха, че пазарът на имоти е стигнал дъното, сега ми казват, че скоро предстои масово прекратяване на ипотеки, защото хората няма да могат да продават къщите си на цената на дълговете си. Как не можахме да го предвидим?
Ивън изду бузи. Можеше пак да му го каже, но ѝ беше писнало да го повтаря. Хората виждаха това, което искаха да видят.
– Ще си взема два часа – каза тя.
Беше обещала да обядва с Тим – не искаше да го оставя сам за дълго днес. Освен това трябваше да помисли. Може би щеше да отиде да потича покрай реката.
Хал каза нещо на гръцки.
– Какво означава това?
– Татко обичаше да го казва: „Нека боговете ни напътстват.“