– Как те включиха в разследването? – попита Ивън сега. – Служебно ли те разпределиха?
– Не. Вече дори не бях в полицията. Бях навършил петдесет и пет и работех във фирмата за отоплителни системи на шурея ми. Зевс, бащата на Хал, ме помоли да участвам.
– Как те намери?
– О, отдавна се познавахме. Семейство Кронон живееха на две преки от нас, когато с Мария се нанесохме в квартала. – Тим се надигна за малко и посочи през задния прозорец на остъклението. – Жена ми е гъркиня. Кръстил съм всичките си деца в „Свети Димитър“.
Дори знаех няколко думи на гръцки. Четири години бях председател на Мъжкия клуб. Мария обаче се отдръпна от общността. Не споделяше религиозните им ценности. След смъртта на дъщеря ни не можеше да коленичи пред олтара и да почита Господ.
Лицето на Тим помръкна.
– Гърците – продължи след малко, – и това е всеизвестен факт, не се сближават с никого освен с други гърци. Зевс обаче явно ме смяташе за един от тях. Тия хора са много сплотени. Много горделиви. Надсмиват се над себе си, за да не може друг да го прави. „Измислихме демокрацията и от тогава не сме направили нищо“ – неща от този сорт. Иначе са народ с робска психика. Турците са ги владели векове. Това ги потиска, особено мъжете. Обаче не искат да си го признаят. Така биха признали превъзходството на турците.
Тим я погледна разсеяно със сивите си очи. Ивън осъзна, че е забравил въпроса ѝ.
– Приятели ли бяхте със Зевс?
Той се засмя:
– Зевс беше прекалено надут за мен. Любезничеше с всеки, но презираше хората от квартала. Какво можеш да очакваш от човек, който нарича себе си „Зевс“?
– Това не е ли рожденото му име?
– Не, по дяволите. – Тим хвана главата си с две ръце, сякаш така искаше да изстиска спомена от нея. – Зисис – каза след малко. – Това е кръщелното му име. Но, разбира се, в училище веднага започнали да му викат „Сиси“. Затова в гимназията вече се представял като „Зевс“. Не го виня.
Тя повтори въпроса си как Зевс го е привлякъл в разследването и Тим отново се засмя – пресипнал звук като от изхрачване.
– Виж, това разследване бе не по-добре организирано от пиянска свада. Никой не се беше погрижил да обезопаси местопрестъплението. Зевс, Хал и майката бяха влизали двайсет пъти, преди да пристигне първият полицай. Дори бяха почистили малко, по-точно майката, и бяха преместили тялото, преди да се сетят да извикат полиция. Не че имаше някакво значение. От осемнайсет години в окръг Грийнуд не беше ставало убийство и вероятно изобщо не са знаели какво да правят. Това обаче не им попречи да се мотаят един-два дни. После повикали на помощ щатската полиция, но покрай кампанията на Зевс за губернатор шерифите бяха прекалено заети. Всеки полицай трябваше да пази някого. Междувременно Зевс изпаднал в отчаяние и настоял да му пратят ФБР. И те също се появиха, с големите си умения в разследването на убийства. Така се събраха три банди от некадърници. – Тим я погледна и като си спомни каква е била, добави: – Не се засягай.
– Не се засягам.
Отношенията между федералната и местните полицейски служби бяха като гражданска война, която всяко поколение водеше под различна форма.
– И така, три екипа криминалисти бяха оглеждали местопрестъплението – продължи Тим, – като всеки беше вземал различни проби. Някои изследвания бяха правени по три пъти, други – нито веднъж. Всеки си мислеше, че другите са попаднали на следа. Изобщо пълна каша. След около седмица ми се обади Дики Запулски. Зевс поискал щатската полиция да ме наеме, за да оглавя разследването. После самият той се обади и почти го удари на молби. Честно да си призная, не обичах особено нито търговията с отоплителни уредби, нито шурея, но и работата на улицата не ми липсваше. Обаче ми стана жал за Зевс. И аз бях изгубил дъщеря си. Затова казах: „Добре, пишете ме началник.“ Не че някой имаше желание да ме слуша.