Малко след като постъпи на тази работа Ивън разбра, че Хал държи частен детектив на предварителен хонорар. Отиде да говори с Колинс Мълани, който бе останал още един месец, докато ѝ прехвърли задълженията си. Той я увери, че навремето Тим е бил може би детективът с най-голям опит в разследванията на убийства в окръг Киндъл.
– Най-големият плюс на Тими беше, че не допускаше нищо да го разсее – каза ѝ Колинс. – Не се интересуваше кой с кого спи в „Макграт Хол“. – Имаше предвид Обединената полицейска служба на окръг Киндъл. – И не намразваше престъпниците. Наистина, шамаросваше всеки келеш, който се опиташе да го наплюе, както правеха и всички останали, но колкото и изпаднала да е отрепката, Тими казваше: „Не е имал късмета някой да го обича и възпита.“ Един вид „и аз от там идвам“. Мисля, че той самият е отгледан в сиропиталище.
Сега Тим обясни, че уликите от местопрестъплението не са сочили конкретна следа. Първият пристигнал полицай заварил плъзгащата се врата към балкона отворена. Вечерта се бил излял пороен дъжд, точно на края на пикника за енориашите от „Свети Димитър“, и в лехата под прозореца на Дита имало дълбоки отпечатъци от обувки, сякаш някой е скочил от горе. По-надолу имало и следи от гуми – на едно място, удобно за скриване на автомобил, но по-рано през деня в имението имало двеста коли, тъй че и това не било от полза. Горе едното стъкло на плъзгащата се врата било счупено и малкият балкон бил осеян със стъкла. По стърчащите от рамката парчета, от вътрешната страна на вратата и по килима имало доста кръв. Кървавата следа водела към банята, където една кърпа била изчезнала – вероятно взета от убиеца, за да се превърже. Изследването за кръвна група, което било на мода през осемдесетте, показало, че кръвта е тип Б. Дита и другите от семейство Кронон имали нулева група, следователно кръвта била от убиеца. Първият екип криминалисти успял да вземе ясни пръстови отпечатъци от месинговата топка от външната страна на вратата, запазили се въпреки силния дъжд, който обливал тази страна на къщата. Нямало как да определят кога са оставени, но най-логичното предположение било, че са от убиеца.
– Дита била убита в леглото си – продължи разказа си Тим, – което все още било оправено. Изглежда, че си е легнала да погледа телевизия, докато дойде време да отиде на среща с приятелки в един бар. Била по халат и пликчета. Нямало вагинални травми, но имало следи от сперма – въпреки че и те биха могли да са оставени по всяко време през изминалите четирийсет и осем часа. Също тип Б. Някой ѝ бил ударил плесница – много силно, после я стиснал за лицето. Имала е натъртвания по двете бузи. От удара отляво се били отпечатали пръстите. Което пък подсказва, че нападателят е бил десничар. Освен това е носел пръстен – на лицето ѝ имало голяма кръгла синина. Според патолога убиецът я е ударил, после е запушил устата ѝ с ръка и е блъскал главата ѝ в таблата на леглото. Причината за смъртта е мозъчен кръвоизлив. От синините и раните по главата изглеждаше, че е умряла няколко минути след побоя. Патологът обаче не можеше да каже със сигурност дали е изгубила съзнание или не. Вероятно да, защото не е викала за помощ.
Тим съобщаваше информацията като заучена наизуст молитва. Убийството беше извършено преди двайсет и пет години, но много полицаи, които Ивън познаваше, помнеха най-важните си случаи до най-малките подробности. Нямаше по-обсебваща работа от това да се опитваш да спасиш хората от някой злодей.
– Кога е настъпила смъртта?
– Е, нали знаеш, когато гърците празнуват, ядат през целия ден. Затова нямало как да определят по стомашното съдържание, но според преценката на патолога е умряла около десет и половина вечерта. Според телефонните разпечатки около десет се е обадила на приятеля си Кас. Значи е умряла след това.
– Кой я е открил?
– Зевс. Показанията му не бяха много свързани, не че аз щях да се справя по-добре на негово място. Спомняше си, че чул трясъка от счупения прозорец и дотичал по коридора. След това спомените му бяха доста объркани. Видял Дита на леглото. Телевизорът работел и той я попитал какво става, но видял счупените стъкла и кръвта и изтичал при вратата на балкона. Сторило му се, че зърнал някакъв мъж да се скрива в гората. Върнал се да попита Дита, но тя не отговаряла. Затова се приближил, докоснал я, разтърсил я. Една минута му била необходима, докато осъзнае, че е мъртва. Извикал семейния лекар. После седнал до дъщеря си. Не можел да си представи как ще слезе и ще съобщи на майка ѝ.