Выбрать главу

Тим спря и се отдаде на своите лични спомени. Когато Кейти почина, всички очакваха да се случи, но Мария се беше прибрала вкъщи да поспи, затова се наложи да ѝ се обади. Той все още си спомняше чувството. Сякаш само тялото му беше там – всичко останало бе все още в миналото, когато шестгодишната му дъщеричка беше жива.

Ивън се поинтересува на какъв етап е било разследването, когато се е намесил той.

– Тъпчеха на едно място. Работната теория беше, че убиецът се е промъкнал, докато тя не е била в стаята, изненадал я и я сграбчил така, за да ѝ попречи да изкрещи, а се е уплашил, че някой е чул шума, и е избягал. Всяка служба обаче имаше своя теория. Местните смятаха, че е било опит за грабеж. Щатските бяха разпитали всички участници в пикника с надеждата някой да е забелязал подозрителен мъж. Зевс бе съвсем объркан и обвиняваше себе си. Защо не бил чул навреме шума от боричкането? Беше убеден, че са я убили враговете му, за да му отмъстят.

– Какви врагове?

– Изглежда, че Зевс е имал доста. Беше много пробивен в бизнеса. Имаше проблеми с гръцката мафия, да не говорим за съпрузите и гаджетата на младите жени, които постоянно сваляше. Освен това момчетата от Норт Енд го предупредили да не се явява срещу Рейф Демуцио на първичните избори. ФБР разнищваше тази връзка.

– Кога се замеси името на Кас?

Тим разказа, че полицията разпитала Кас при първоначалното търсене на свидетели, но той твърдял, че не знае нищо. Зевс от самото начало го подозирал, но ченгетата не искали да заподозрат кадет от полицейското училище. Около три седмици след убийството телефонната компания изпратила записа на номерата, с които е разговаряла Дита, и Кас отново бил извикан за справка, но казал, че с Пол не си били вкъщи и тя му била оставила кратко съобщение на телефонния секретар, което той изтрил още същата нощ.

– Честно казано, Кас е последният човек, когото бих заподозрял. Двамата е Пол учеха в гимназията с голямата ми дъщеря Деметра и ги познавах от църквата. Бяха свестни момчета според разбиранията ми. Но нали знаеш, хората, които най-добре познаваш, най-лесно могат да те заблудят.

Тим се замисли и стисна устните си с ръка.

– След около месец всички разследващи направихме голямо съвещание, за да видим какво сме пропуснали – което не беше никак малко. От две-три приятелки на Дита вече знаехме, че тя е смятала да скъса с Кас. Било ѝ писнало от неприятностите със семейството му. Така ми хрумна да отида в „Макграт Хол“ и да погледна служебното му досие. Имаше кръвна група Б. Пръстовите му отпечатъци също бяха там. Поисках разрешение от прокурора на Грийнуд и наистина съвпадаха с отпечатъците от топката на вратата и много други, снети от различни места в стаята. Това ни наведе на мисълта, че обаждането на Дита в десет е било, за да му бие дузпата и да му каже „адио“.

Както и да е – продължи Тим, – прокурорът на Грийнуд поиска да разпита Кас пред съдебните заседатели, но той нае Санди Стърн, който му забрани да говори. Близо месец си играхме на котка и мишка. Стърн настояваше, че отпечатъците не са доказателство. Кас се катерел всяка вечер по водосточната тръба, за да се натиска с любимата си. А пък въпросните приятелки на Дита се отрекоха от показанията си, когато станахме по-настоятелни.

– Кас е правил секс с Дита през една стая от родителите ѝ? Не е моята представа за забавление – измърмори Ивън.

Тим затвори очи и остави мислите си да се понесат плавно като листа, носени от вятъра. Кой можеше да разбере представите за забавление на другите, особено в тези среди?

– Зевс, разбира се, побесня, когато му казах. Никой не можел да мърсува с малката му петуния в собствения му дом. Обаче подозирам, че наистина са го правили.

– Сериозно?

– Ами да, защото ако Кас се е катерил по балкона, за да купонясва, значи е знаел как да проникне и в нощта на убийството. Затова накарах прокурора да изиска документацията от кредитната му карта и натоварих един екип да провери всеки чифт обувки, които беше купувал през последната година. И действително, след около седмица установихме, че притежава маратонки „Найк“, чиито грайфери съвпадаха с отпечатъците от цветната леха. Следите от горичката можеха да са от гумите „Бриджстоун“ на стария датсун на Кас, но пък в Тройния град имаше десетина хиляди коли, които използваха същата марка.

Все пак взехме заповед за обиск – за дрехите, обувките и колата му – и за медицински преглед, за да проверим за белег, който би могъл да е останал от счупването на стъклото. Намерихме обувките, които търсехме. В дрехите не открихме нищо, но изследването с луминол показа следи от кръв в колата, отново група Б. Стърн се противопостави на прегледа, като приложили доста адвокатски хватки, за да протака, и тъкмо номерата му бяха на изчерпване, когато един ден цъфна в прокуратурата и предложи споразумение, ако Кас се признае за виновен. Искаше да пледира непредумишлено убийство, десет години при облекчен режим. Като деца Зевс и Лидия, майката на близнаците, са се опипвали в стаичката на църковния хор в „Свети Димитър“ и той толкова се разчувства, че беше готов да приеме всичко. Обаче Хермиона, майката на Дита, и Хал не искаха да чуят за такава малка присъда. Накрая, точно когато прокурорът щеше да откаже споразумението, се разбраха за убийство втора степен с двайсет и пет години затвор, но пак при лек режим. Съдията отсрочи изпълнението на присъдата с един месец, за да може Кас да присъства на сватбата на Пол.