Обърна се странично, за да мине покрай един стар гардероб, и се добра до метално шкафче за документи – бежова четвъртита кутия с белеща се на участъци боя. Изглежда, че знаеше точно мястото на всяко нещо. Клекна, отвори долното чекмедже и извади някаква папка, после дръпна връвчицата за запалване на лампа с гола крушка. Разлисти документите с известно затруднение, като плюнчеше от време на време палеца си.
– Ето – обяви след малко.
Зачете се за няколко секунди в доклада, после го подаде на Ивън.
Оказа се точно както си го спомняше. Кратък разпит два дни след смъртта на Дита. Пол казал, че с брат си били заедно през цялата нощ след пикника, разхождали се по крайбрежната улица. Абсолютна лъжа. Кас не би могъл да бъде с него, защото, както бе признал по-късно самият той, е бил при Дита и я е пребил до смърт.
– Това е истинско съкровище – каза Ивън.
– Така ли?
– Този човек иска да става кмет. Висш началник на полицията. Обаче е излъгал пред ченгетата, за да спаси кожата на брат си. Въпреки че вече е работел в окръжната прокуратура.
– Кой не би излъгал на негово място? Не знам дали бих гласувал за човек, който няма да се опита да спаси собствения си брат. Пък и това е политически проблем. Хал може да си играе каквито иска смахнати игрички. Мен това не ме засяга. – Тим махна небрежно покрай големия си нос.
– Може, но това доказва твърденията на Хал, че Пол е бил замесен от самото начало. Прикривал е брат си. И може да не е само това. Тези маратонки. Двамата са близнаци, нали? Значи и той е можел да ги обуе. Сигурна съм, че са си разменяли дрехите. Заедно ли са живели все още?
– Шегуваш ли се? Това са гърци. Хал все още живееше с родителите си, а беше минал четирийсетте. Да, и двамата братя Янис живееха у Лидия и Майки. Струва ми се, че Пол тъкмо се канеше да се изнася.
– Ами отпечатъците? Еднояйчните близнаци нямат ли еднакви отпечатъци?
Ивън кипеше от ентусиазъм. Тя винаги си вършеше добре работата, а работата ѝ бе да помогне на Хал да получи възмездие. Сама се изненада от готовността си да заподозре Пол, когото винаги бе харесвала, дори му се беше възхищавала. В него обаче имаше нещо потайно. Нямаше как да си прекарал с него толкова време, колкото тя, и да не останеш с усещането, че крие някаква тайна за себе си.
Тим наклони глава на една страна.
– Доколкото си спомням, еднояйчните близнаци имат почти еднакви пръстови отпечатъци, но докато са в корема на майка си, размахват ръчички и пипат оная пихтиеста работа… – Той замълча, търсейки думата.
– Плацентата?
– Точно, плацентата. Не, отпечатъците им се различават.
Тя се замисли върху това, после пак прочете доклада.
– Може ли да го взема?
Старецът сви рамене:
– Това е публична информация. След като осъдиха Кас, прокуратурата в Грийнуд направи каквото обикновено прави в такива случаи – приложи всички полицейски доклади към делото, за да докаже, че обвиняемият е бил запознат с цялата документация, преди да се признае за виновен.
Ивън посочи металния шкаф:
– Какво още държиш там, Тим? Ще можеш ли срещу известно заплащане да прегледаш пак всички папки, ако излезе още нещо за Пол?
Той се засмя:
– Няма нужда да ми плащаш. Кронон ми е платил достатъчно. От двайсет и пет години на всеки първи януари получавам чек.
– Знам. Удържат го от моя бюджет – шеговито отговори тя. – Никой не иска да ми обясни за какво са тези пари.
Това беше просто начин Зевс да ми благодари за това, че зарязах всичко друго и се заех с разследването. След като това свърши, не горях от желание да се върна в бизнеса с отоплителни инсталации. Зевс искаше да ме назначи в Зет-Пи, но в полицията ми беше писнало да имам шефове над главата. Затова реших да стана частен детектив и Зевс каза: „Добре, ще ти плащам предварителен хонорар всяка година.“ Няма да си кривя душата. Много ми помогна, особено в началото.
Мълани бе казал на Ивън, че по онова време Тим работел главно за адвокати по криминални дела, като изравял улики, пропуснати от полицаите, а също за застрахователни компании. Оспорвал искове за обезщетения при трудова злополука, като изнамирал снимки на ищеца, докато вдига тежести във фитнеса. Умеел да пише становища и бил спокоен на свидетелската скамейка. Винаги бил претрупан с работа, макар че било изтощително на неговата възраст.
– Зевс и Хал не са ми се обадили повече от десетина пъти. Тази работа, която му свърших миналата седмица, с Коръс, беше първата, която ми дава от пет години. Затова ще прегледам папките, ако искаш. Ще отбележа колко време ми е отнело, но със сигурност трябва доста да поработя, преди да се наложи да ми плащаш допълнително.