– Да. Казах ѝ, че работим за Хал. Не се зарадва много, но и не отказа. Мисля, че си спомни кой съм.
– Кой би могъл да те забрави? – отбеляза Ивън. – Висок, мургав красавец.
Тим се засмя. Тази жена много му харесваше.
Той едва позна жената, която им отвори. Възрастта я беше променила жестоко: кожата ѝ бе загрубяла и увиснала и като повечето жени в квартала Джорджия беше напълняла. Навремето беше красива, спомни си Тим, много красива, и ако се вгледа, човек все още можеше да види руините от онова весело, привлекателно лице сред подпухналата плът. Мария също бе напълняла доста, но той не обръщаше особено внимание на това. В един продължителен брак настоящето нямаше чак толкова голямо значение, поне за него. Всеки ден, прекаран заедно, продължаваше да живее в тях – особено хубавите дни. Но Тим можеше да види Джорджия само такава, каквато изглеждаше, и сегашната ѝ външност нямаше нищо общо с девойката от миналото. С ризата, която носеше, му се стори по-ниска и той се почуди какво я е накарало да обуе този прилепнал клин.
Тим пак се представи, изброи няколко съседи, които очакваше Джорджия да си спомни, после попита как е баща ѝ. Тя направи кисела физиономия.
– Ще видиш – измърмори. – Щура се напред-назад, сякаш търси съкровище. Най-трудно е да го опазя да не се добере до телефона. Свързва се с доброволците от „Полицейския солидарен фонд“, приказва с часове и им обещава хиляди. Принудих се да му дам един кочан невалидни чекове. Умира си да пише чекове. Голям баровец.
Махна им да влязат в тъмната дневна. На стената имаше няколко красиви икони с издължени безжизнени лица и много снимки от Гърция – лазурносиньо море и голи планински склонове – вероятно от някоя семейна екскурзия. Когато момичетата бяха малки, Мария искаше много да отидат в Гърция, но това бе още един от плановете, които се провалиха след кончината на Кейти.
След смъртта на жена си отец Ник се беше вглъбил в свещеническата работа и постоянно имаше нужда от Джорджия до себе си. Но и без това нямаше желание Да я изпрати в колеж. Тя изкара едногодишен курс за счетоводител и сега все още работеше в същия банков клон, където бе започнала като деветнайсетгодишна, макар вече да бе собственост на по-голяма банка. Беше главен касиер и основното ѝ занимание бе да брои чужди пари от седем до три всеки ден.
Сега тя донесе по чаша чешмяна вода за гостите и се настани тежко на дивана. Ивън седна до нея, а Тим – на едно кресло. Телевизорът работеше и Джорджия го загледа за няколко секунди, докато съобщаваха последни новини около Бритни Спиърс, която постъпила в болница, след като се заключила в стаята със сина си.
– Гледай каква пачавра е станала. При всичко, което има.
Джорджия продължи да зяпа телевизора като хипнотизирана. Отношението ѝ беше същото като на древните гърци към боговете им, помисли си Тим – да надникнеш в живота на по-висшите същества, на силните на деня, за чийто триумф си мечтаем и чийто провал води до толкова катастрофално сгромолясване, че ни кара да се чувстваме щастливи, че водим толкова скромен живот. Когато започнаха рекламите, Джорджия изключи телевизора. Но като посочи с дистанционното стария апарат с дървена кутия, отбеляза мрачно:
– Гледах клиповете на Хал. Сигурно ви е изпратил с надеждата, че съм станала злобна дърта вещица, готова да окаля мъжа, който я е изоставил. Обаче това няма да стане. Отсега ви казвам, не мисля, че Пол има нещо общо с убийството на Дита.
При тези думи едрото ѝ тяло, разплуто на дивана, сякаш се стегна и тя притисна ръце върху гърдите си.
– Това не ме изненадва – отговори Тим. – Ти не би прекарала толкова много време с човек, за когото знаеш, че е склонен да убие, нали? Но хората имат и друга страна, която се проявява от време на време. Хал има свое мнение, каза го публично и Пол реши да го съди. Затова сме тук. Никой от нас не е бил там по време на убийството. Трябва само да ни кажеш какво си спомняш. Никой не иска да си измисляш лъжи.
Тя присви очи, при което веждите ѝ се сключиха, и погледна Тим, опитвайки се да реши дали да му вярва. Той се досещаше какво се е случило с нея. Джорджия бе като куче, което е било бито прекалено много. Все още нямаше представа с какво е предизвикала всички тези нещастия, затова се беше научила да не се доверява на никого.