– Така ли?
Тим бръкна в палтото си и извади полицейския доклад небрежно, сякаш това бе най-естественото нещо, което един старец може да носи в джоба си, като списък за пазаруване или бележка да се обади на дъщеря си. Джорджия се зачете в подчертаните редове, като потърка с ръка челото си. След малко кимна:
– Да, видях ги да говорят. После Дита се отдалечи наперено и още си спомням изражението на Пол. Но това не беше нищо необичайно. Пол адски я мразеше.
– Това ли ти каза тогава? Че я мрази?
– Не си спомням какво сме говорили. Не съм ли казала на полицая. – Тя взе доклада от Тим, без да попита, и наклони глава, докато четеше. – Наистина не си спомням изобщо да съм говорила с Пол за нея през онзи ден. Освен може би когато той ми каза, че ще ходи на крайбрежната, но и за това не съм сигурна.
– Но все пак казваш, че я е мразил, нали?
– Не без основание. Не искам да говоря лошо за мъртвите… – Джорджия се прекръсти с удивителна бързина, – … но ще ви кажа истината. Дита беше много разглезено момиче, с много остър език. Поведението ѝ беше: „Татко е голяма клечка, владетел на вселената, затова мога да говоря каквото поискам.“ Беше красива и затова момчетата винаги тичаха след нея, цялата проклета кавалерия, но с изключение на Кас тя успяваше да отблъсне всеки.
– Това ли не харесваше Пол в нея? Поведението ѝ?
– Ами, говореше, че била необуздана, влияела зле на брат му, майка им също я мразела и Дита го знаела, и нарочно дразнела всички. Не знам. Искаш ли да ти кажа какво мисля аз?
– Точно затова сме тук.
– Мисля, че Пол ревнуваше. Това е голям проблем при близнаците. Особено еднояйчните. Той обичаше брат си. Дори няма подходяща дума за това чувство. Лидия постоянно разправяше, че когато били малки, не понасяли нещо да ги отличава един от друг. Когато пришивала имената им на дрехите, те откъсвали етикетчетата. Ядели от чиниите си. Нощем се премествали и двамата в едно легло и заспивали прегърнати. Когато съседското коли ухапало Кас, всички се кълнели, че Пол е изкрещял първи, още преди някой от двамата да разбере дали има кръв. Бяха като свързани в сърцата. И тази връзка се запази. В смисъл, че Пол никога не прие, че Кас е виновен.
– Как така?
– Ами, дори след като той се призна за виновен, Пол твърдеше, че е невинен.
– Наистина ли? – попита Тим, без да издава изненадата, която Ивън почувства като тръпка, преминаваща през цялото ѝ тяло и стягаща гърдите ѝ. Той запази абсолютно спокоен тон: – Кога го е казал?
– Същия ден. В деня, когато Кас се призна за виновен пред съда. Аз самата бях там. С Пол бяхме скъсали от няколко месеца, но… не знам, исках някак да подкрепя семейството. Не знам – повтори. – Може би съм търсила повод отново да видя Пол. – Присви очи, натъжена от спомена и безполезността на копнежа си. – Както и да е, той ми благодари, че съм отишла. Отбихме се в „Бишопс“, пихме по бира и той беше направо съсипан. Така де, можеш да си представиш – човек, когото цял живот си смятал като част от себе си, да отиде за двайсет и пет години в затвора. Беше адски натъжен и ми каза: „Той е невинен, да знаеш.“
Ивън се намеси:
– Попитахте ли го откъде знае?
Опита се да имитира спокойния тон на Тим, но Джорджия отново отговори рязко:
– Абе, това беше брат му близнак, за бога!
Ивън вече разбра Джорджия. Тя бе от онези жени, които не харесват представителките на собствения си пол, въпреки че мъжете, които е обичала – Пол, който я е изоставил, Джими Клеон с неговите наркотици и баща ѝ, който не я е пуснал в колеж – са провалили живота ѝ.
– Предполагам, че Кас му е казал – продължи тя. – Но аз се опитвах да го утеша, не да се правя на детектив. Пол беше нещастен и аз го изслушах. Мислех, че можем да останем приятели. Това случва ли се някога изобщо? – След всяко поклащане на глава тя докосваше късата си, стегната прическа, за да не се разрошва. – И, разбира се, точно преди да си тръгна, той ми сервира, че след две седмици ще се жени за София, за да можел Кас да му кумува, преди да влезе в затвора.
Тим замълча за момент, докато тя преодолее спомена, който като повечето свързани с Пол изглеждаше мъчителен.
Зададе ѝ още няколко въпроса за събитията в деня на убийството, дали някой е имал открит конфликт с Дита. Накрая погледна Ивън, ако има да добави нещо. Тя погледна записките, които бе направила по-рано в бележника.
– Забелязали ли сте по онова време Пол да има някакви по-сериозни наранявания.
Джорджия се замисли само за момент, преди да отговори, че не е видяла.
– Щеше ли да забележиш, ако е имал по-дълбоко порязване? – намеси се Тим.
Изрече го небрежно, сякаш питаше колко е часът, но Джорджия го погледна многозначително.