Джорджия се замисли за момент.
– Мога ли да го разкажа, както аз искам?
– Разбира се.
– А ще ме покажат ли по телевизията в някое от тия рекламни клипчета?
Ивън нямаше представа как Тим ще сервира това решение на шефа ѝ. Когато кажеха на Хал, че са намерили свидетел срещу Пол, той щеше да затанцува из кабинета и веднага да се обади в рекламната агенция. Тим обаче запази пълно спокойствие.
– Може би – отговори. – Напълно е възможно.
Джорджия огледа за секунда мрачната дневна, сякаш правеше равносметка на живота си. После кимна. Тим бе разгадал начина ѝ на мислене. Пол я беше изоставил и беше объркал живота ѝ. Но тогава тя е била жената до него. Нямаше да навреди, ако за момент се покажеше в светлината на прожекторите.
Джорджия направи две изявления, второто – по-гладко.
Казвам се Джорджия Лазопулос Клеон. Правя това изявление доброволно и разбирам, че може да бъде излъчено по телевизията. През септември 1982 година бях приятелка на Пол Янис, с когото ходехме от доста години. Бях с него на ежегодния пикник на нашата църква в деня на убийството на Дита Кронон и си спомням, че Пол разговаря с нея същия следобед. Пол мразеше Дита, защото мислеше, че ще разбие семейството му. Спомням си също, че дори след като Кас се призна за виновен, той ми каза, че брат му е невинен. Все още от време на време се чувам с Пол и винаги гласувам за него. Трудно ми е да повярвам, че може да е направил нещо лошо, но предполагам, че никога не можеш да бъдеш сигурен за някого.
Джорджия добави последното изречение във втория запис. Ивън, която бе далеч от всякакво изкуство, беше научила от Хедър достатъчно, за да си представи как режисьорът ще представи това изявление: кадър в близък план, фокусиран върху лицето на жената, наблягащ на безпокойството и неохотата в изражението ѝ, докато разкрива истината. Щеше да бъде много въздействащо.
Точно когато Тим и Ивън тръгнаха към вратата, бащата на Джорджия нахълта в стаята. Втренчи се в телевизора и го посочи с бастуна си, като даде ясна заповед. Тя му каза да изчака една минутка. Старият свещеник изглеждаше съвсем грохнал. Носеше долнище на анцуг и фланелка с емблема на чикагските „Мечки“ с голямо петно от супа отпред. Косата му бе разрошена, гъстата му бяла брада – в същото неопитомено състояние. Рамките на дебелите му очила „Хари Карей“ бяха сигурно на над трийсет години. Зад стъклата черните му очи изглеждаха плахи и неразбиращи. Въпреки това Тим го поздрави, като се поклони леко:
– Бог да те благослови, отче.
Отец Ник машинално вдигна ръка с изпънати палец, показалец и среден пръст и се прекръсти – от челото към корема и после от дясното към лявото рамо. Тим отново се представи:
– Може би си спомняте, отче, вие опяхте нашата малка Кейт.
Джорджия настръхна и бързо поклати глава в знак, че този вид напомняния не са препоръчителни. Старецът обаче бе запазил достатъчно разсъдъка си, за да реагира по подходящ начин.
– О, да – изрече с изразен акцент. – Трагедия. Голяма трагедия.
– Така е. Мария не можа да го преодолее напълно. На всички ни беше много тежко.
Старецът отново се обърна към дъщеря си и попита нещо на гръцки.
– Не, татко. Знаят, че си се пенсионирал.
Тя погледна Ивън и Тим и като се усмихна дяволито, обясни:
– Помисли, че искате да ви венчае. Татко, хората просто искаха да питат нещо за Пол и Кас Янис.
Старецът отново каза нещо на гръцки.
– Не, татко. Този, когото даваха по телевизията, е Пол. Кас още е в затвора.
Джорджия говореше търпеливо, но вяло. Явно не виждаше смисъл да обяснява. Добави още няколко думи на гръцки, може би за да повтори нещо, което вече е казала, но отговорът ѝ го ядоса. Старецът направо побесня. Лицето му стана червено като мушкато и той закрещя, като пръскаше слюнки. Цялата къща закънтя от гнева му. Той като че ли застана по-стабилно на краката си и заръкомаха с едната ръка. От време на време произнасяше думата „Павлос“, докато Джорджия се опитваше да го успокои.
Тим и Ивън бързо навлякоха палтата си и се изнизаха през вратата.
7
Терзания – 17 януари 2008 година
Беше мрачен ден, е надвиснали облаци и притъмняло небе. Ивън и Тим спряха на алеята за момент, докато се съвземат след внезапния гневен изблик на отец Ник.
– Грозна картинка – отбеляза тя.
– Така е. Разхлопала му се е дъската, това е ясно.
Стигнаха до колата. Тим отвори вратата и се обърна, за да намести най-напред задните си части. Едва като го видеше да се движи толкова сковано, Ивън си даваше сметка колко е стар.