– Разбра ли какво крещеше баща ѝ? – попита тя, след като се качи и затвори вратата.
– Ядоса се, когато Джорджия го поправи. Тя му каза, че по телевизията са показали Пол, а не Кас, и това го вбеси. Не разбрах всичко, което крещеше, но, общо взето, твърдеше, че е кръщавал тези момчета и са служили на олтара му. В енорията нямало и десет души, които можели да ги различат един от друг, дори лелите и чичовците им, но той можел. Защо постоянно се опитвала да го поправя за всичко? Джорджия искала да го изкара луд, за да му вземе парите.
– Горката жена – измърмори Ивън.
Изкара беемвето от снега и продължи бавно по ясните дири от други коли по улицата.
– Да, тежък жребий ѝ се е паднал. Разведе се е Джими, докато той беше в затвора. Когато излезе, дойде Да ѝ се моли отново да го приеме. Само два месеца по-късно продал двеста дози кокаин на полицай под прикритие. Все още е в затвора, ако правилно си спомням. Обаче и тя не е права.
– Защо?
– Сигурен съм, че Кас също са го давали по телевизията. Не мислиш ли, че при цялата тази шумотевица все някой канал е извадил стари кадри от влизането му в затвора?
– Възможно е – измърмори Ивън. – Във всеки случай тя не ме хареса.
– Защото си външен човек. Местните са такива. Не те приемат, докато не решат, че си заслужил. Извинявай, че така ти отнех думата.
– Напротив, много добре се справи, Тим – увери го тя и беше искрена. – Какво си помисли, когато разбра, че Кас е левичар?
– Това ме стъписа. Сигурно си видяла. Изчетох всички папки в проклетия шкаф и никъде не се споменава нито думичка за това. Все пак знаех за пръстена, онзи от дипломирането.
– Явно и Пол е имал такъв.
– Да, чух. Логично е Санди Стърн да спомене, че Кас си служи с лявата ръка, не мислиш ли? За никого не беше тайна, че търсим убиец десничар.
– Може би клиентът му не е искал да казва нищо, което би могло да уличи брат му. Пол би трябвало да има същата кръвна група, нали?
Тим изсумтя и кимна.
– Освен това защо Пол продължава да твърди, че Кас е невинен? – продължи Ивън. – Дори след като се е признал за виновен. Какво знае, че е толкова сигурен?
Някакъв мъж, връщащ се от работа по отсрещния тротоар, носеше старомодна кутия за храна. Цялото внимание на Ивън обаче бе съсредоточено върху Тим, загледан по улицата и е очевидно смутено изражение. Обувките, пръстенът, кръвта, скарването с Дита, използването на дясната ръка и твърдението, че брат му е невинен – твърде много неща сочеха към Пол.
– Обаче не е видяла следи от порязване по Пол, нали? – измърмори Тим.
– Така казва сега. Но и никой не е видял порязвания по Кас. Изненада ме и това, че двамата са щели да се срещат на крайбрежната. Мислиш ли, че е реално, или Джорджия се е объркала?
– Звучеше доста убедена.
– Може след срещата и двамата да са отишли при Дита.
– В стаята имаше само пръстови отпечатъци на Кас.
– Но също е имало и много неидентифицирани, нали?
– Разбира се.
– Не направихте ли сравнение с отпечатъците на Пол?
– Хъммм – измърмори Тим в отговор. Стисна устни и се замисли. Тя спря пред къщата му. – Разбира се, би могъл да каже, че се е отбил на гости. В наши дни това може да се изясни с ДНК тест на кръвта от стаята на Дита. Но в този случай не помага, защото двамата са еднояйчни близнаци.
– Нали каза, че пръстовите им отпечатъци не са съвсем еднакви. Може и ДНК да не е.
Тим отговори, че се съмнява. Преди около пет години в Индиана имаше дело за изнасилване, при което не успяха да осъдят обвиняемия, защото с брат си бяха еднояйчни близнаци. От жертвата имаше събран ДНК материал, но нямаше начин да се установи на кого от двамата принадлежи. Ивън също си спомняше случая.
– Науката напредва със светлинна скорост – отбеляза тя. – Навремето във ФБР съм работила малко с ДНК, но сега, когато чета за някое разследване във вестниците, дори не разбирам за какво говорят. Тъй че може би вече е измислен начин да се различат еднояйчните близнаци.
Двамата поговориха още малко за нещата, които предстоеше да свършат. Ивън щеше да потърси експерт по ДНК и да се посъветва с адвокатите на Хал. След като Пол заведе делото, Туули бе наел една голяма кантора, но въпреки това запази водещата си роля. Адвокатите щяха да вдигнат врява, когато Ивън им каже, че не могат да разпитват Джорджия, но след като видеше днешния запис, Хал щеше да я подкрепи.
– Ще ти се обадя – каза Ивън на Тим.
Той кимна, но изглеждаше малко умърлушен. Измъчваше го мисълта, че може да е пропуснал нещо. Спомените за дъщеря му сигурно също го потискаха. Ивън изобщо не се беше замисляла за деца допреди две години, когато осъзна колко бързо се променя светът. На тази възраст тя вероятно бе пропуснала момента, но като знаеше колко я измъчваше понякога мисълта, че никога няма да има деца, можеше да си представи какъв ад е да изгубиш дете, което си държал в прегръдките си.