Мария канеше майката на Тим с трите деца от втория ѝ брак всяка година за Коледа и те идваха, но той не ги чувстваше близки. Радваше се, че Бог го е дарил с прекрасна жена, дъщери и Джордж. Имаше хора, които да обича и които го обичаха. Не виждаше смисъл да хаби енергията си за връзка, криеща опасност да го потопи под емоционален водопад, в който няма да може да си поеме въздух.
Общо взето, животът му беше добър. Изгубиха Кейти, но имаха още две момичета – добри момичета, прекрасни момичета. Сега те живееха в околностите на Сиатъл и се редуваха да се обаждат всеки ден. Мария също обичаше музиката – беше отлична пианистка и даваше уроци на половината деца от „Свети Димитър“. Домът им бе пълен с музика и смях и всички се обичаха, още повече след смъртта на Кейти, защото осъзнаха колко ценно нещо е животът.
Като малък в общото спално на „Сейнт Мери“ Тим често се питаше дали някога някой ще го заобича и той ще е способен да обича някого. Искаше му се да има близък човек и се чудеше как ще се чувства тогава. Дори когато осъзна, че е влюбен в Мария, не беше съвсем сигурен. Едва преди три години, когато тя се разболя и той разбра, че ще трябва да живее без нея, както бе живял, преди да се запознаят, Тим си даде сметка, че е постигнал онова, за което си е мечтал като малък в „Сейнт Мери“.
Сега, сам и разкъсван от мъка, той се питаше дали е бил достатъчно добър за Мария. Може би не беше идеалният съпруг, особено в началото, когато несгодите от детството понякога го караха да се държи като креслив глупак. Мария нямаше навик да се оплаква, но когато го правеше, недоволстваше, че е толкова затворен. Упрекваше го, че никога не говори за детството си, въпреки че то очевидно бе оставило отпечатък върху него. Дали ѝ беше дал достатъчно – вниманието, което тя заслужаваше и за което копнееше; или просто бе твърде зает да лекува собствените си рани? Сломен, свит на дивана в дневната, Тим се измъчваше от един познат страх. Дали когато напускаше този свят, жена му все още е копняла за нещо повече, което той е можел да ѝ даде?
8.
ДНК – 28 януари 2008 година
– Краткият отговор на въпроса, който ми зададохте по телефона – с лек акцент каза доктор Хасан Явем, – е „да“. Теоретично, ако не сме ограничени във времето или средствата, бихме могли да направим достоверно разграничение между ДНК на еднояйчни близнаци. Но това е като да търсиш много, много малка топлийка насред футболно игрище.
Ивън и доктор Явем, с дълга бяла престилка, седяха в личния му кабинет до лабораторията за ДНК изследвания. Елегантен, стегнат мъж, пакистанецът имаше къси черни мустаци и плешиво теме, леко изпъкнало по средата като лешник. Преди всеки отговор на въпросите ѝ той се изсмиваше добронамерено, при което се показваше златната коронка на един от предните му зъби.
От другата страна на бюрото Ивън се чувстваше, сякаш е затегнала всички гайки на мозъка си, опитвайки се да разбере какво ѝ казва ученият. Идеята да изследват ДНК от кръвта, намерена в спалнята на Дита, веднага запали Хал. Ивън знаеше, че шефът ѝ няма да се успокои, докато не намери отговор на всички въпроси.
– Прекъснете ме, ако информацията ви дойде в повече – каза Явем. – Един колега от Алабама смята да публикува този месец изследване, според което много еднояйчни близнаци не са съвсем еднакви генетично. Вариациите между тях са незначителни, но в десетки хиляди гени може да има отделни разлики.
Явем беше известен учен, чиято основна работа бе да сравнява генома на хора с роднинска връзка. Това му помагаше да установи генетичните основи на редица заболявания. Името му се споменаваше като възможен кандидат за Нобелова награда по медицина. Той бе свидетелствал в няколко нашумели съдебни процеса. В днешно време препращаше повечето ДНК експертизи към един търговски концерн, който беше основал и продал преди десет години, за да не жертва от безценното си време за научна работа. Поемаше лично съвсем малко криминални случаи и за Ивън беше голяма чест, че се съгласи да говори с нея, макар че името на Хал несъмнено бе причина за това решение. През годините Кронон бе направил две седемцифрени дарения за Университета на Киндъл, неговата алма матер.
– От известно време се знае, че условията в матката причиняват определени модификации в експресията на гените, наречени „метилиране“. Затова еднояйчните близнаци не са абсолютно еднакви на външен вид, особено с напредването на възрастта. Метилирането обаче не отразява никаква разлика в генома.