Ивън повтори чутото от Явем, но със свои думи. Значи метилирането бе причината Кас да изглежда малко по-висок и по-едър от Пол, когато стояха един до друг пред комисията за предсрочно освобождаване. Тази разлика обаче се дължеше просто на различния начин, по който едни и същи гени са реагирали на средата.
– Обаче – продължи ученият – в генома на близнаците има други миниатюрни разлики, които са по-съществени за вашия въпрос. Наричаме ги ВБК, вариации в броя на копията. Те се проявяват като сегменти от ДНК, които липсват, срещат се като повторени копия или са с обърната ориентация в генома.
Човешкият геном се състои от стотици хиляди комбинации на химичните градивни единици: аденин – или съкратено, А; цитозин – Ц; гуанин – Г и тимин – Т. Един сегмент от хемоглобиновия ген, ако използваме за пример този кръвен белтък, има последователност ЦТГАГГ. Всяка промяна в този код се проявява като печатна грешка. Така вместо ЦТГ-А-ГГ може да има ЦТГ-Т-ГГ, при което аденинът да е заменен с тимин. Вариациите в броя на копията са едно възможно обяснение защо при еднояйчни близнаци понякога само единият развива генетично заболяване. В примера, който току-що дадох, замяната на А с Т в хемоглобиновия ген води до сърповидно-клетъчна анемия.
Повечето ВБК вероятно са безвредни, а някои могат да се окажат полезни. Те се случват при всички хора, не само при еднояйчните близнаци, вероятно като част от някой велик експеримент на природата. Моите изследвания показват, че около две трети от ВБК се получават след зачеването, при деленето на зародишните клетки.
– Значи това може да е разликата между Пол и Кас, така ли? Във ВКБ…
– ВБК – поправи я Явем, като се усмихна търпеливо.
Лабораторията зад голямото стъкло не беше внушителна, колкото очакваше Ивън. Не се отличаваше много от кабинета ѝ по химия в гимназията – същите колби и шишенца, микроскопи, компютри и черни плотове. Имаше епруветки с бели капачета, подредени в сини пластмасови стативи. Помещението беше малко, вероятно за да се намали рискът от замърсяване, и тримата лаборанти с бели престилки почти се отъркваха един в друг, докато работеха. Един мъж свали гумените си ръкавици, за да напише нещо на лаптопа си, после отново се надвеси над микроскопа. Една жена постави някакво стъкло с проба на червен апарат, който за всеки непосветен приличаше на противопожарна аларма.
– Сега да свържем теорията с практиката. Колегите ми в Алабама са успели да изолират ВБК само от около десет процента от близнаците. Затова на сегашния етап в девет от всеки десет случая не сме в състояние да различим еднояйчните близнаци генетично. А дори да намерим вариации в броя на копията, те не се срещат във всички клетки от един и същи вид. При кръвните клетки само 70-80 процента съдържат ВБК, затова резултатът трябва да се потвърди с няколко проби.
– Разбрах. Има само десет процента шанс за успех, без да смятаме останалите проблеми. Но възможно ли е все пак? Можете ли да получите валидни резултати?
– На теория, разбира се. Но трябва да разберете, че дори да намерим различна вариация в броя на копията при един от двамата близнаци и същата ВБК бъде намерена в кръвта от местопрестъплението, това не доказва, че този близнак е извършителят.
– Как така?
Явем запази безгрижното си изражение и отново се усмихна:
– Представете си, че вариацията, която намерим, е тази, която споменах за хемоглобиновия ген. За съжаление много хора имат сърповидно-клетъчна анемия. Ще знаем, че кръвта може да е дошла само от единия близнак, но не можем да докажем, че е дошла точно от него. За да направим това заключение, ще трябва да проведем по-стандартен ДНК тест, което ще доведе до куп други проблеми. Какво знаете за изследванията на ДНК, госпожице Милър?
– Работила съм във ФБР и бях научила някои неща. Но това е малко като математиката от училище. Всеки път, когато някой от племенниците ми покаже домашното си, имам чувството, че няма нищо общо с това, което са учили по-големите им братя и сестри преди две-три години.
Сравнението хареса на Явем. Той се разсмя. Ивън разбираше защо толкова го търсят за вещо лице. Беше чаровен, без следа от надменност. И независимо за кого свидетелстваше, щеше да го направи безпристрастно. Всичко в този човек показваше, че не може да бъде купен.
– Добре – продължи той. – Ще се върна в началото. Около 99 процента от генома на всички хора е еднакъв. Гените на всеки човек обаче съдържат определени ДНК последователности, които се различават при различните индивиди най-вече по броя на повторенията си. Разработвайки метод за изучаване на тези повтарящи се ДНК последователности – като открива ензими, които ги скъсяват – през 1984 година английският учен сър Андрю Джефрис създава теста за установяване на самоличност. При него се изследват малък брой участъци от генома, в които повтарящите се последователности са изучени и каталогизирани, тъй че се знае колко често се срещат. После по съвпадения в някои или всички такива участъци можем статистически да твърдим, че само един човек на милион или дори на милиард може да има същата ДНК последователност.