Ивън погледна шумоизолиращите панели на тавана, докато се опитваше да асимилира тази информация. По принцип това ѝ бяха обяснили и в Куонтико, когато отиде за допълнително обучение в началото на деветдесетте.
– Но това не би трябвало да е трудно в наши дни, нали? – попита тя.
Специалистът се усмихна:
– Зависи. Знаете ли как са съхранявани пробите, които искате да изследвате?
– Още не.
Истината, която тя все още не беше готова да признае, бе, че дори не знаеше дали пробите изобщо съществуват. Тим беше намерил инвентарните списъци на уликите, взети от криминалистите на местната и щатската полиция, затова Ивън знаеше, че са събрани. Доколкото бе разбрала от няколко телефонни разговора, в щатската лаборатория по криминалистика пазеха всички веществени доказателства от разследвания на убийства. Това правило обаче имаше много изключения. Веществените доказателства често не се връщаха от съдебното досие или след края на делото. Вместо да ги приберат отново в хранилището, полицаите и прокурорите често ги оставяха в някое чекмедже, където пробите се разкапваха и накрая някой ги изхвърляше. Но поради големия интерес към случая „Кронон“, с жертва – дъщерята на кандидат за губернатор, вероятността уликите да са съхранявани по правилата, бе по-голяма. Ако беше така, кръвта, открита около прозореца, щеше да бъде от особен интерес.
– Бъдете сигурна – продължи Явем, – че веществените доказателства, събрани през 1982 година, не са били съхранявани по подходящия начин за запазване на ДНК. Не можем да обвиняваме криминалистите, че не са подозирали за технология, която ще се появи в бъдеще. ДНК обаче се разпада с времето като всеки друг биологичен материал. Пробите от кръв са могли да бъдат замразени. Сега е възможно да извлечем ДНК и от пръстови отпечатъци – защото всъщност са остатъци от пот – но никой не осигурява подходяща температура при съхраняването им. Освен това има проблем със замърсяването. Навремето никой не се е стараел да не оставя от своята ДНК – кожни клетки например – в пробите, които взема.
Предвид рисковете от деградация и замърсяване най-добрият вариант е да използвате най-разпространения съвременен метод, КТП тестуването – тоест изследване на къси тандемни повторения – и по-точно игрек-КТП теста, който се провежда върху Y-хромозомата. Игрек-КТП работи с много малки проби и благодарение на структурата си игрек-хромозомата не деградира толкова бързо. И, разбира се, няма опасност от замърсяване от женски генетичен материал, защото само мъжете имат игрек-хромозома.
– Каква е вероятността игрек-КТП методът да проработи?
– Доста висока. Но проблемът с деградацията и замърсяването не се ограничава само при КТП теста. Той е сериозен фактор и при двата теста за изследване на ВБК – така наречените 32К-ВАС и „Илумина Бийдчип“.
По-нататък Явем описа цялата процедура на тестовете, най-вече за да може Ивън да разбере за какво ще дава парите си Хал. Първо, щяха да направят тест, за да проверят дали Пол и Кас наистина са еднояйчни близнаци – тоест заченати от една яйцеклетка. По целия свят имало хиляди близнаци, които след откриването на ДНК са узнали, че всъщност са двуяйчни близнаци – от две различни яйцеклетки. Второ, Явем щеше да направи игрек-КТП теста, за да докаже, че кръвта на местопрестъплението е била (е голяма вероятност) от Пол или от Кас. Трето, с други два теста щяха да установят вариацията в копията на гените между двамата близнаци. И накрая, четвърто, щяха да се опитат да намерят ВБК на същия генетичен участък в пробите от кръв, събрани на местопрестъплението.
– Затова бих казал – завърши той, – че в крайна сметка вероятността да постигнем научно достоверен резултат, са не по-големи от едно на сто. Доста малка вероятност по всички стандарти. Все пак ние с голямо удоволствие бихме опитали. Това ще е интересно изследване и с очевидна научна полза.