Когато отвори задната врата на рекламната си кола – червен „Форд Таурус“, завари Крули на задната седалка. Марк показа главата си навън и помоли стажантите Ким и Марти да вземат такси. Това не беше добър знак. Марк би излязъл в студа само ако се налагаше да съобщи на кандидата нещо, което трябва да знае, преди да говори с репортери. И наистина, Крули държеше купчина листа. Искове за откриване на доказателства от адвокатите на Хал.
– Не поискаха ли отхвърляне?
– А?
– Ти каза, че ще подадат иск за отхвърляне на жалбата ни въз основа на Първата поправка и така ще можем да протакаме до изборите. Те обаче са прескочили този етап и са отишли направо към иск за откриване. Така ли излиза?
Марк сви рамене, сякаш не се вълнуваше, че е сгрешил. Хал и адвокатите му бяха надхитрили Пол: искаха съдия Ландс да нареди представяне на всички доказателства, които щатската и местната полиция все още пазеха, както и да задължи Пол да даде слюнка и пръстови отпечатъци за изследване. Щяха да направят ДНК тестове. Той прочете клетвената декларация на Хасан Явем два пъти. Беше шокираща. През годините периодично имаше притеснения от генетични изследвания, но всеки път го уверяваха, че няма начин неговото ДНК да бъде различено от това на брат му. Явем обаче бе истински гений.
Крули прочете мислите му:
– Рей вече говори с Явем. Вероятността тестът да проработи, е едно на двеста или нещо такова.
– Онези проби още ли съществуват?
– Кръвта, явно да. Намерили са я в хладилника на щатската полиция. Практиката им всъщност е да съхраняват пробите по десет години и после – в канала, обаче не и тази.
– Ох, защо имам този късмет?
– Заради СПИН – отговори Крули.
– СПИН ли?
– Кръвта е от 1982 година. Тогава нямаше практика кръвните проби да се изследват за СПИН. После никой не е посмял да я пипне и така е останала.
– Браво!
Крули не харесваше тази реакция, а Пол реагираше така, щом засегнеха темата. Марк водеше предизборни кампании достатъчно отдавна и умееше да избира кого да подкрепи. Правеше го по две причини. Първо, искаше да спечели. В слаба изборна година се хващаше да поработи за някой червив от пари демократ, въобразяващ си, че е новото лице на демокрацията. Обаче бе преживял достатъчно загуби, а ако му трябваха пари, щеше да се върне във Вашингтон и да стане лобист. Затова кандидатът му трябваше да има шанс за победа. И второ, да бъде работлив. Невероятно беше колко много от тези мъже (по-рядко жени) не искаха да положат никакво усилие. Обичаха да се показват пред камерите и боготворящата ги тълпа, дори наполовина да е съставена от роднини на сътрудниците от предизборния им щаб. Но не бяха готови да работят по осемнайсет часа на ден. И се държаха, сякаш доларите растяха по дърветата, сякаш Джордж Сорос или някой друг милиардер много ще ги хареса и ще ги затрупа с пари. Смятаха за унизително и срамно да молят хората за материален израз на подкрепата им. Янис беше професионалист. И беше неуморен. Преди два дни каза на Крули да започне да организира по три допълнителни предизборни изяви всеки ден от началото на февруари. Освен това Пол все още работеше в кантората, да не говорим, че идната седмица щатският сенат възобновяваше заседанията си. До края на май нямаше да има повече от четири часа сън на денонощие.
Крули се запозна с Пол преди три години при кандидатирането му за Конгреса. Марк бе ангажиран с друга кампания в Калифорния и се наложи да откаже. Той обаче беше учил в колежа на Пол и още като студент участва в няколко местни кампании, затова познаваше подходящите хора. Освен това хареса Пол. Беше прям човек. Прогресивен. Приемаше съвети. И не вярваше само в собственото си избиране, макар че това бе основното, в което всички от екипа вярваха. Той разбираше предизборната математика – колко доброволци, колко долари. Понякога Клуни, финансовият съветник, му даваше имената на десет души, на които да се обади до края на деня, и още щом се качеше в колата след поредната среща с избирателите, Пол изваждаше телефона и листчето и започваше да звъни. Често свършваше до обяд и поискваше още десет. Не се оплакваше, че не може да вижда жена си и децата (всеки в тази напрегната кампания имаше нужда от лично време с любимите си хора), и когато излезеше от някоя църква, не ругаеше какъв самовлюбен глупак бил свещеникът. Той знаеше, че на амвона рядко застават скромни хора. Сега покрай проблемите с Кронон Пол за първи път губеше обичайната си дисциплина. Държеше се, сякаш се страхува, и това тревожеше Крули. Един уплашен човек никога не може да победи. Всички – медиите, противниците, членовете на екипа – го усещаха. Водачът винаги трябваше да се държи като такъв. Янис изглеждаше разтревожен от събитията с брат му.