– Това нещо излезе от контрол – каза, загледан през прозореца към небостъргачите и оживените улици, които се надяваше скоро да управлява. – И какво искаш да направя?
– Как така какво аз искам? Трябва да направиш най-логичното. Ще сътрудничиш. Ще излезеш с вдигната глава и ще заявиш: „Нямам от какво да се страхувам. Ще ви дам отпечатъци. Ще ви наплюя, ако трябва.“ Това не се прави, за да го представят в съдебната зала. Това е война на впечатления. Вече съм ти казвал.
– Не искам да се подлагам на този тест – заяви Янис. – Резултатите няма да са добри за нас.
Сърцето на Крули за миг спря.
– Какво означава това, по дяволите? Да не би там да има твои отпечатъци? Да не би да има твое ДНК?
Янис се обърна към него и устните му леко се изкривиха:
– Какви ги говориш, Марк?
– Какво тогава имаш предвид под „лош резултат“. Ако няма улики, сочещи към теб, това е добър резултат. На твое място бих запретнал ръкави и бих дал отпечатъци пред двайсет камери. И бих го направил още сега.
– Не мога.
– Защо?
– Трябва да говоря с брат ми. Трябва да говоря със София. Това се отразява зле на децата ми. Трябва да ги подготвя. – Той отново се обърна към прозореца. Свали очилата си, както често имаше навик да прави, и потърка основата на носа си. – А лош резултат, ако сам не можеш да се досетиш, Марк, ще бъде, ако Явем не успее да различи чие ДНК е било на местопрестъплението. Хал ще го обяви за доказателство, че може би аз съм убиецът. И единственото, което ще ми остане, ще е това, с което започнах – да твърдя, че не съм го направил. Това е капан.
Крули се замисли: Янис беше прав.
– Този процес е катастрофа – продължи политикът. – Каза ми, че съм длъжен да заведа дело, за да защитя невинността си, и че адвокатите ще протакат до изборите.
– Да, а ти ми каза, че няма от какво да се притесняваш. Сега Кронон изнесе, че си излъгал полицията. А пък огорчената ти бивша приятелка, на която направо е изписано на лицето, че си съсипал живота ѝ, свидетелства, че си смятал брат си за невинен. Изобщо не ме обвинявай. За бившата, майната ѝ. Но ченгетата…
– Бях забравил.
– Колко жалко – изсумтя Крули.
– Освен това не съм лъгал полицията. Не че има някакво значение.
Крули не беше обсъждал тези неща подробно с Пол и не беше убеден, че иска да го прави сега. Дори когато помията започнеше да извира от земята като гейзер, той разпитваше кандидата за сексапилната тайна любовница или за нерегламентираната сделка с някой голям спонсор. Не му трябваше да знае, за да може да звучи искрено пред репортерите, когато твърди, че в обвиненията няма никаква истина.
– Не си излъгал ченгетата? Как така? Казал си им, че по времето на убийството с брат ти сте пили бира край реката. А пък брат ти се е признал за виновен. Затова, освен ако Кас не е имал среща с Айнщайн и не е преодолял законите на времето и пространството, няма как да е бил с теб, докато е убивал жената. Нали?
Янис придоби онова измъчено изражение, което Крули ненавиждаше, и отново погледна през прозореца, като несъзнателно поклати глава, мислейки за мащаба на усложненията.
– Не съм казвал на полицията, че сме били заедно през цялата нощ. Сигурно не са ме разбрали правилно. Казах им, че след пикника с Кас отидохме на крайбрежната и пихме няколко бири.
– Това ли ще е нашата теза? Недоразумение? Кас ще потвърди ли?
Все още отказваха да коментират клиповете на Кронон, като се позоваваха на течащото дело. Рей бе подал искане към съдия Ландс да определи основните правила: Могат ли двете страни по делото да дават изявления? Казусът очевидно беше сложен, защото Пол бе адвокат, а професионалната етика забраняваше на юристите да дават становища по висящи дела извън съдебната зала. Съдията бе насрочил изслушване за следващата седмица.
– Разбира се, че Кас ще потвърди.
– Освен това, когато си говорил с полицията, брат ти не ти е бил казал, че е убил момичето, нали? Затова не си осъзнавал, че часът е важен.
– Той изобщо не ми е казвал, че я е убил, честно.
– Не ти ли каза, че смята да се признае за виновен?
– Разбира се, че ми каза.
Крули присви очи:
– Заяждаш ли се с мен?
– Може да се каже.