Началникът на Ивън, мургав и плещест, с измачкана на корема риза и завързана накриво вратовръзка, най-сетне я видя и я извика в ъгъла на помещението. Тя се поинтересува какво се е случило – в писмото му нямаше обяснение.
– Опитвам се да задържа Кас Янис в затвора – отговори той.
Тя не знаеше почти нищо за убийството на сестрата на Хал, Дита, през септември 1982 година. При преместването ѝ в окръг Киндъл преди петнайсет години случаят отдавна бе излязъл от фокуса на медиите, а Хал не обичаше да говори за това. Беше ѝ известно само онова, което четеше във вестниците в последно време – а именно, че Кас Янис, братът близнак на Пол Янис – щатски сенатор, който сега се кандидатираше за кмет – се е признал за виновен за убийството на приятелката си Дита Кронон.
– Обаче не съм те извикал за това – добави Хал.
– А за какво?
– За „Йор Хаус“.
От няколко месеца той преговаряше да купи „Йор Хаус“ – една от най-големите строителни фирми в страната – за неколкостотин милиона долара. Със спада в търсенето на еднофамилни къщи той очакваше това да бъде изгодна сделка, с която да разшири дейността на Зет-Пи, както от години го съветваха да направи.
– При цялата ни предпазливост сме пропуснали нещо. В Индианаполис. Изглежда, че част от терена се намира върху бивше депо за отпадъци. Трябва спешно да намерим екоексперти.
Тя дори не беше сигурна, че съществува такова нещо като „екоексперти“. По-лошо, познавайки Хал, жената се опасяваше, че ще я прати да гони призраци.
– Откъде е дошло това? – попита Ивън, имайки предвид информацията.
– Тим е проследил Дикстра и останалите от екипа на „Йор Хаус“, след като пристигнаха вчера – шепнешком обясни Кронон.
– За бога, Хал!
От десетилетия във фирмата държаха Тим Броуди – възрастен бивш детектив от отдел „Убийства“ – на годишен хонорар в замяна на инцидентни услуги като частен детектив за Хал. Ивън нямаше високо мнение за частните детективи, повечето от които бяха аматьори или некадърници, нищо не разбираха от работата и можеха да навлекат неприятности на фирмата. Да прати Броуди да шпионира конкуренцията в бизнеса, бе типично за импулсивните и рисковани прищевки на Хал.
– Накарай някого да се заеме с това – заповяда ѝ той. – Но да не изчезнеш някъде. Може да ми потрябваш тук.
Като шеф Хал Кронон, който управляваше Зет-Пи от смъртта на баща си Зевс преди двайсет години, изглеждаше постоянно в състояние на емоционална възбуда. Редуваше надменно поведение, гневни изблици и горещи молби – винаги шумен и своенравен. В каквото и настроение да беше, той винаги очакваше моментална реакция от страна на подчинените си. Затова Ивън често се удивляваше колко се е привързала към него през трите години, откакто работеше във фирмата. Една от причините беше в невероятната му щедрост, която я направи несравнимо по-богата от всичко, за което едно момиче от Каския, Колорадо, би могло да си мечтае. Но тя харесваше Хал най-вече заради умението му да се унижава, когато имаше нужда от помощта ѝ, и да изразява безкрайната си благодарност след това. Той бе от онези мъже, които имат нужда за тях постоянно да се грижат много жени, особено сега, след като майка му Хермиона бе починала. Около него винаги бяха съпругата му Мина – забавна, властна и закръглена като мъжа си – и прастарата леля Тери, сестрата на баща му, от която всички малко се страхуваха. Във фирмата Ивън бе станала негова главна довереничка, като често се налагаше да го изслушва с часове и предпазливо да го пази от самия него.
Тя излезе в коридора, за да се обади на заместника си в Охайо и да му нареди да замине незабавно за Индианаполис, и да потърси човек, който да оцени евентуалните замърсявания на парцела. След като се върна в стаята, Мел Туули, адвокатът на Хал, ѝ каза, че изслушването ще се забави, защото защитникът на Кас още пътувал. Шефът ѝ бе излязъл, за да проведе няколко телефонни разговора. Мел бе седнал на един от трите реда сгъваеми столове за наблюдатели и преглеждаше нещо на миникомпютъра си. Ивън се настани до него. Докато работеше във ФБР, тя познаваше юриста само по репутация – като адвокат на отрепки, умен, но коварен. Покрай Хал опозна и добрата страна на адвоката, но все още имаше едно наум в отношенията с него. Той изглеждаше нелепо с твърде тесните за пълното му тяло костюми и проскубаната частична перука, която сигурно носеше от годините, когато Том Джоунс е станал звезда. Черните къдрици, висящи безразборно от главата му, приличаха на остатъците, които трябва да се съберат от пода, след като си завел пудела си на подстригване.