– Наред ли е всичко?
– Да.
– Значи сега сме свободни.
– Свободни сме.
– Съжалявам, че не дойдох да те посрещна.
Датата за освобождаването – която всеки затворник помни и насън, даже да излиза осем години предсрочно – беше трийсет и първи януари 2008 година. Незнайно защо обаче след заседанието на комисията за помилване от Управлението на затворите я преизчислиха на днес.
– Вече говорихме за това. Нямаше как да отмениш тази закуска, след като си я уговорил още преди четири месеца. Но нали ще се видим на вечеря?
– Такъв е планът.
Затвориха. Той се беше просълзил, разбира се, и бръкна под палтото си, за да извади кърпичката от задния джоб на панталона. Все още не можеше да си представи, че за първи път от двайсет и пет години ще се храни на една маса с брат си и отново ще спят под един покрив. От суеверие не бяха правили планове за далечното бъдеще.
Двайсет и пет години. Чудовищността на това време го стъписа. Спомни си самопризнанията и деня – месец по-късно – точно след сватбата на Пол, когато присъдата на Кас влезе в сила. Спомняше си двете събития с такава яснота, сякаш се бяха случили миналата седмица, и това му помагаше да преживее по-леко дългите години на раздялата, особено сега, след като бяха минали. Но когато присъдата влизаше в сила, двайсет и пет години изглеждаха и за двамата един цял човешки живот. Когато се сбогуваше с брат си на вратата на затвора, той нямаше представа как ще го преживее. Година след влизането на Кас в затвора мисълта, че не може да му се обади когато поиска, все още беше мъчителна и всяка неделя се събуждаше с разтуптяно сърце, в очакване на свиждането. Само човек, който има брат близнак, еднояйчен близнак, можеше да разбере колко жестока бе тази принудителна раздяла и за двамата.
Сега всичко това беше минало. Той затвори очи и си пое дълбоко въздух. Все още не беше сигурен, че е възвърнал хладнокръвието си. Мразовитият въздух проникна чак до синусите му. С усилие раздвижи крака и влезе в клуба. Животът му отново започваше.
Втора част
11.
Кас – 5 септември 1982 година
– Касиан – казва Зевс, използвайки кръщелното му име. – Толкова се радвам, че си сред нас. Майка ти ли забелязах там? Трябва да отида да я поздравя.
Зевс стиска енергично ръката му в кратка демонстрация на цялата си сила и чар. Зад него Хермиона, майката на Дита, слаба и безлична като празен лист, минава, без да се усмихне. Тя не харесва особено Лидия – нито Майки – а покрай тях и Кас.
Зевс е по-сърдечен, въпреки че никога не би приел дъщеря му да излиза с полицай, каквото и да говори публично. Човекът, когото Кас понякога вижда с чаша уиски в домашния му кабинет, е тесногръд, пресметлив и мрачен.
Дита се изказва дръзко по адрес на всеки друг в семейството си. Майка ѝ била „глупачка“, твърде обсебена от външността си, а известната с нецензурния си език леля Тери, която според мнозина е отговорна за възмутителното поведение на племенничката си, намира за „забавна“. Колкото до големия си брат Хал, Дита го смята за наивник, но въпреки това го обича.
За Зевс обаче се изказва твърде пестеливо. Любов и омраза. Човек почти чува напрежението между тях като бръмчене на електропровод. Дита казва, че баща ѝ е споделял хиляди пъти, че Хал прилича на майка си, а тя – на него. Думите му очевидно ѝ доставят удоволствие. Но погледът, с който изпраща баща си всеки път, е изпълнен с презрение към неговото лицемерие, мегаломания и безгранична амбиция.
С белия си костюм този следобед Зевс напомня повече на управител на казино във Вегас, отколкото на политик – ако се изключи вратовръзката с десен на американското знаме. Като спира да размени по няколко думи с други гости, той постепенно се приближава към нуна Тери и Лидия – с изрусена, суха като слама коса и отрупана с бижута. Подобно на брат си, Кас безпогрешно разпознава нюансите в настроенията на майка им и дори от петнайсет метра забелязва свирепия ѝ поглед, насочен към приближаващия се Зевс.
Близнаците не разбират ненавистта на родителите им към семейство Кронон. Сега, когато бащата на Дита се появява твърде често по телевизията, баща им не пуска телевизора дори за да гледа „Траперите“. Това е странно, защото според по-голямата им сестра Хелън, преди да се родят момчетата, Зевс е бил нещо като ангел пазител на семейството. В средата на 50-те Майки бил толкова инвалидизиран от смущения в митралната клапа на сърцето, че не можел да работи, и Тери убедила брат си да вземе Лидия в офиса си. Така тя работила при Зевс две-три години, докато забременяла с близнаците, а след изобретяването на байпаса Майки бил подложен на операция за смяна на сърдечната клапа. След като излязъл като нов от болницата, Кронон му помогнал да отвори бакалия. Близнаците работеха в магазина от петгодишни, като отначало подреждаха рафтовете, и Кас все още си спомня деня, в който баща му, който винаги сдържаше нервите си пред клиентите, хвърли бялата си престилка от касата към млечния щанд и закрещя, че трябвало да се местят. Беше побеснял заради наема, който, след като Зевс изкупи повечето търговски площи в стария им квартал, трябваше да плаща на него.