– О, БОЖЕ!
От другия край на моравата, въпреки музиката и силните разговори, Кас чува вик, който подсъзнателно разпознава като гласа на брат си, и веднага се втурва натам. Когато се приближава, вижда Пол проснат на тревата, а София Михалис е надвесена над него. Двамата се кискат като малки деца. До ухото на Пол има парче печено агнешко, макарони и картонена чиния. Няколко десетки души, главно стари съседи, са се събрали в кръг около него. След като се уверяват, че е добре, някои му обръщат гръб и поздравяват Кас, като му задават неизбежния въпрос: „Ти кой от двамата си?“ Въпрос, при който той винаги имаше чувството, че някаква струна в сърцето му се скъсва.
Най-съкровената тайна в живота на Кас Янис е скритият му гняв, че никога няма да бъде добър колкото брат си. Когато била бременна, Лидия много се впечатлявала от легендата за Исав и Яков и затова, преди да ѝ сложат упойката, казала на доктор Уорът да не издава пред никого, дори пред нея, кое бебе се е родило първо. Когато ѝ показали момчетата, тя просто избрала единият да се казва Касиан, а другият – Пол, съответно на нейния баща и на този на Майки. Никой не знаеше кой е по-големият.
Стремежът на Лидия да се държи по един и същи начин с близнаците обаче бе възприет от тях като повеля да останат абсолютно еднакви. Те имаха обща стая, общи приятели, общи книги; не пускаха телевизора, ако предварително не са постигнали съгласие какво ще гледат. Всяка година се опълчваха срещу добрите намерения на директора да ги раздели в различни класове и се подиграваха на учителите, които ги обвиняваха, че преписват, защото контролните им винаги бяха еднакви. Животът им бе като ябълка, разрязана на две абсолютно еднакви половини. Всичко се промени в гимназията, когато Кас заподозря, че Пол предпочита това положение на нещата, защото беше в негова полза. Малките разлики между тях, колкото и безобидни да изглеждаха, му помагаха да изпъкне като по-добрият от двамата – по-симпатичен, по-умен, по-способен.
Пол открай време беше по-амбициозният. Когато тренираха с отбора по тенис за издръжливост, той продължаваше и след упражненията. Кас много се вбесяваше от това, защото нямаше избор. Пол знаеше, че превъзхожда брат си. В турнирите Кас се представяше винаги по-добре, когато играеха срещу едни и същи противници, но категорично отказваше да излезе срещу Пол дори на тренировка, защото знаеше, че ще загуби.
В колежа Кас се дразнеше всеки път когато брат му влезеше в стаята. Беше много объркващо. Защото страшно обичаше брат си и когато всеки избра различен път, му ставаше мъчно за него.
Кас говори с Дийн Демос, сержант в „Престъпления срещу имуществото“, когато вижда Дита да се приближава ядосано.
– Брат ти е пълен идиот – заявява тя достатъчно силно, за да чуе Дийн, и сякаш това не ѝ стига, добавя: – Не мога да понасям цялото ти шибано семейство.
Пияна е, разбира се, макар че истинският проблем, както подозира Кас, е, че се е нагълтала с успокоителни преди пикника, за да може да го издържи.
– Аха – измърморва той и вместо да влиза в спор, я подхваща с една ръка през кръста и бавно я повежда по моравата към реката, далеч от тълпата.
Знае, че гневът ѝ бързо минава, и наистина, след около минута тя се отпуска и се опира на рамото му.
Близките му мислят, че обича Дита, защото е възможно най-неподходящата жена за него – привличането на противоположностите. Тя обаче не е като никоя друга, която е срещал: цинична, умна, безстрашна, адски забавна и – което е нейната тайна – изключително добра. На пикника едва ли има и петдесет души, които знаят, че Дита се труди до припадък всеки ден в Отдела за защита на детето към Върховния съд на окръг Киндъл. Кас я е гледал при онези деца, на които дава цялото си сърце.
Дита несъмнено е най-сложната личност, която познава, с пороци, видими за всички, и достойнства, които упорито крие. И със сигурност е най-добрата жена в леглото. Прави секс – всъщност „чука се“ е най-подходящата дума за това – сякаш тя го е измислила. Получава оргазъм по-бързо и по-често от всяка друга, за която е чувал – превръща се в треперещо, охкащо, потящо се, стенещо същество, което, едва успяло да си поеме въздух, казва: „Искам още.“