Правят го най-често тук, в леглото ѝ. Дита получава странна възбуда от това, че родителите ѝ са наблизо, и обича да стене и пъшка високо. Няколко пъти прекарва Кас тайно по стълбите, но повечето вечери той просто се покатерва на балкончето ѝ на втория етаж, като използва куките, забити в стената за телефонните жици.
Майка му ненавижда Дита, може би защото младата жена има силна воля като самата Лидия. Но това прави Дита идеалния съюзник за Кас. Тя никога няма да се пречупи пред установените порядки. Никога няма да каже: „Добре, Пол би постъпил така.“ Тя ще настоява Кас да се отличава, а това е увереност, от която той има нужда, защото притегателната сила на брат му вечно ще се опитва да го завлече.
Кас иска да се ожени за Дита. Това също е тайна, защото реакцията ѝ, поне първоначално, сигурно ще е:
„Аз? Да се омъжа за ченге?“ Или по-вероятно: „Да се чукам с един и същи мъж до края на живота си?“ Кас не може да си представи колко ужасно ще бъде, когато тя му се изсмее в лицето. Пол потиска емоциите си, но той е наследил избухливостта на Лидия. Това е чертата на характера ѝ, която той още не може да приеме, която тя самата не харесва и с която отблъсква всеки. Като обича Дита, той рискува да бъде намразен от нея точно заради това.
Около шест, точно когато идва време пикникът да свършва, небето притъмнява и се излива порой. Дита, както може да се очаква, остава под дъжда. Накрая Кас взема една покривка, загръща приятелката си и я завежда в къщата. Тя се опитва да го отведе на горния етаж, но наоколо има прекалено много хора и той ѝ прошепва, че ще се върне по-късно.
Около седем на Поли, който е останал, докато Кас и хората от организационния комитет на пикника раздигат, най-сетне му омръзва.
– Хайде да вземем по бира и да седнем на реката.
– Няма ли да има цуни-гуни, докато отец Ник играе пинакъл в Мъжкия клуб?
Ник може да проиграе цялата си заплата, ако другите играчи не му пускат от време на време някоя ръка. Мъжете от енорията се чувстват задължени да се грижат за него сега, след като майката на Джорджия почина и свещеническият обет не му позволява да се ожени повторно.
– Не тази нощ, Жозефина – отговаря Поли. Изглежда обезпокоен.
– Къде е Лидия? – Зад гърба ѝ двамата наричат майка си на малко име още от прогимназията.
– Тръгна си. Каза, че Тери ще я закара вкъщи, за да могат да се видят.
Двамата тръгват бавно през моравата.
– Каква беше тази работа със София Михалис? – пита Кас. – На прескочикобила ли си играехте.
Пол разказва набързо какво се е случило. Накрая добавя:
– Не мога да повярвам каква красавица е станала.
– Охо. Поли е влюбен.
Пол от години не е проявявал интерес към друга жена освен Джорджия. В колежа се бяха разбрали, че всеки от двамата може да има и други любовни връзки, но не го мислеха сериозно. Пол не можеше да се откъсне от телефонния автомат в общежитието и ѝ звънеше минимум по три пъти седмично, като тъпчеше четвъртдоларови монети в процепа. Двамата се бяха вкопчили един в друг като удавници в спасителен пояс. Това време обаче е вече минало. Джорджия не е глупава. Тя ще стане добра домакиня, ще отглежда деца, ще поддържа къщата, но, за бога, сега е 1982 и да живееш с такава жена е все едно да участваш в безкрайно повторение на сериала „Татко знае най-добре“. Шансът на Пол да успее да се измъкне от нея обнадеждава Кас. Междувременно брат му свива вежди и се оглежда.
– Бога ми, Кас. Стига глупости. Джорджия ще си изплаче очите.
Кас повтаря шеговитите си думи още няколко пъти като детска песничка, докато брат му го удря по рамото. За отмъщение Пол пита:
– Е, ще пием ли бира? Или ще се криеш в храстите, докато се стъмни достатъчно, за да се покатериш по водосточната тръба?
Този опит да му го върне е толкова елементарен, но неизбежен, че Кас прихва да се смее. Нощта е прекрасна. След дъжда въздухът е прохладен и свеж. Пълната луна свети над реката и водата ромоли. Кас изведнъж осъзнава всички възможности, които се откриват в живота му, и радостта да обича най-близките си хора. Пол. И Дита. Той обича Дита. Дава си сметка, че вече е взел решение.
Тази вечер ще поиска ръката ѝ.
12.
Леля Тери – 1 февруари 2008 година
До неотдавна Ивън гледаше на евентуалното си пенсиониране от ФБР почти като на сбогуване с живота. Преди три години направи необходимия двайсетгодишен стаж, но трябваше да изчака, докато навърши петдесет, за да вземе пенсия – около половината от заплатата до края на живота ѝ. Всъщност това бе едно от нещата, които я привлякоха във ФБР. В Управлението обикновено ти даваха съвет да напуснеш възможно по-скоро, когато си достатъчно млад, за да започнеш друга кариера, но тя мислеше, че още е рано да мисли за това – докато не ѝ се обадиха от една фирма за набиране на персонал. Точно по това време във вестниците се появиха заглавия за служители на Зет-Пи, които подкупвали данъчни оценители в Илинойс, затова Хал и управителният съвет на фирмата решиха да сменят началника на охраната Колинс Мълани с човек, който има добра репутация в борбата е престъпността, фактът, че Ивън бе завършила магистратура по бизнес администрация по вечерна програма в „Ийстън“ – за Да се разсее след смъртта на Дорийн – и имаше управленски опит като заместник главен специален агент в окръг Киндъл, я правеше идеалния кандидат и Хал ѝ направи предложение, на което не можеше да откаже.