– Отначало майка ти, признавам, искаше смъртно наказание за Кас, но след като баща ти почина, и тя дойде на неговото мнение. Когато Пол за първи път се кандидатира, съм виждала как стотици пъти те е възпирала да направиш това, което правиш сега. Ти просто мразиш близнаците.
– Не е вярно, лельо Тери. Грижил съм се за тях, когато бяха малки.
– И след това роптаеше. Само Бог знае какво толкова не харесваш в тях.
Хал замълча, но не отстъпваше.
– Аз уважавах родителите си, лельо Тери. И почитам паметта им. – Посочи полиците с техни снимки. – Но няма да допусна да управляват живота ми от гроба.
Старицата поклати глава и многобройните ѝ златни огърлици задрънчаха.
– Казвам ти, не е признак на уважение да използваш парите на баща си, за да резилиш Пол. Зевс не би одобрил.
Хал се дръпна рязко назад. Тери бе засегнала най-болната му тема и сега очите му за миг се насълзиха. Доколкото Ивън можеше да прецени, най-големият проблем в живота на шефа ѝ беше баща му, въпреки че Зевс бе починал още през 1987 година при нещастен случай, докато бил в Гърция. Но както някой ѝ беше казал още когато обмисляше дали да постъпи на работа в Зет-Пи: „Хал се опитваше да ходи с обувките на баща си, които му бяха с няколко номера по-големи.“ Зевс бил силен мъж, умен, обаятелен и красив и вероятно е щял да стане губернатор, ако скръбта не го беше накарала да излезе от надпреварата. Хал не притежаваше никое от тези качества и съзнаваше, че хората често правят това неблагоприятно сравнение. В резултат бе посветил голяма част от живота си на обреченото на провал съревнование с духа на баща си. Той никога не казваше нищо лошо за Зевс. Дори доста често се изказваше за него като за „бог“, към когото хранеше искрена на пръв поглед любов и уважение. В същото време отчаяно се опитваше да докаже, че не дължи успеха си на това, което е наследил. Основното доказателство беше шеметното разрастване на търговската империя на баща му. В началото на 90-те той бе направил Зет-Пи инвестиционен тръст на недвижими имоти с акционерно участие и от тогава беше постигнал доста стратегически успехи, като придобиването на „Йор Хаус“, което съвсем скоро щеше да бъде обявено публично. Самият Хал притежаваше имущество на стойност над един милиард долара. Но все още гризеше ноктите си от нерви, затова когато говореше, винаги стискаше ръцете си в юмруци – за да не издава разяждащата го неувереност.
При последната забележка на Тери той очевидно загуби самообладание.
– Стига глупости, лельо Тери. Това не са парите на баща ми. Лично мои са. Аз натрупах двойно по-голямо състояние от неговото.
Дори старицата разбра, че е прекалила. Махна с ръка, като задрънча с всичките си гривни, но не каза нищо. Вместо това опря бастуна си в пода и се опита да се изправи. Хал, винаги грижовен, скочи и я подхвана за лакътя. Тя размаха неориентирано ръка, докато напипа бузата му, и го целуна, оставяйки ярък отпечатък от червило.
– Ти си добро момче, Хал. Любимият ми племенник. – Това бе стара шега, разбира се. Тери нямаше други племенници. Протегна ръка на Ивън. – Хайде, момиче. Изпрати ме. Той е твърде зает.
Тя пое ръката ѝ от Хал въпреки вялия му опит да възрази.
Не се бяха отдалечили и десет метра от вратата на кабинета, когато старицата спря. Извъртя лицето си, за да може с малкото от съхраненото си зрение да види Ивън.
– Трябва да го накараш да спре с това. Така всички ще страдат.
– Госпожо Кронон, аз съм само служител. Никой не може да казва на племенника ви какво да прави.
– Ти така си мислиш. Обаче той те харесва. Цени мнението ти.
– Засега подозренията му изглеждат по-основателни, отколкото подозирах. Нямам с какво да го убедя да спре на този етап.
Категорична както обикновено, Тери заяви:
– Пол няма нищо общо с убийството на Дита. Афродита не беше само сестра на Хал. Тя бе моя племенница и аз я обичах. Не смяташ ли, че щях да съм първата, която ще настоява Пол да бъде наказан, ако имаше пръст в убийството ѝ?
Ивън заведе Тери във фоайето, където я чакаше Джърман, изпълняващ едновременно функцията на болногледач и иконом. Когато асансьорът спря, той влезе и задържа вратата, за да може старицата да излезе. Тя обаче не помръдна. Отново извъртя главата си така, че да види Ивън.
– Ти си лесбийка, нали?
Ивън мразеше да я наричат така. Това беше твърде сложен и същевременно твърде прост начин за представяне на нещата. На старицата обаче всичко бе простено. Ивън кимна учтиво. Тери остана втренчена в нея за секунда, после пристъпи още една крачка към нея и тя ясно видя дебелия слой пудра, замаскираща жлебовете, издълбани в кожата на лицето ѝ.