– Иска ми се да се бях родила в твоето време – прошепна старицата.
После, като опипваше с бастуна си пътя, излезе от асансьора.
13.
Дюбоа Ландс – 5 февруари 2008 година
Дюбоа Ландс бе постъпил в прокуратурата около три години след Пол и стана младши прокурор в първото дело, в което Пол води обвинението. Дюбоа беше добър юрист – имаше ясна мисъл, умееше да пише по-добре от повечето прокурори и говореше енергично и вълнуващо в съдебната зала. Навремето е Пол обичаха да работят заедно и бяха приятели извън службата. София бе особено привързана към жената на Дюбоа, Марго, която беше педиатър, и дори след като Пол напусна прокуратурата, двете семейства се събираха един-два пъти годишно.
През 1993 чичото на Дюбоа, Шърман Краутърс, беше обвинен във вземане на подкупи като съдия в Отдела за граждански искове на върховния съд, където се гледаха дела за човешки вреди. Съдбата на съдия Краутърс беше истинска американска трагедия. Влязъл в Университета със стипендия за спортист и израснал във фермата в Джорджия той бе станал един от най-способните криминални адвокати в Тройния град и водеща фигура в движението за граждански права. Първата му победа бе успешната защита на доктор Кинг, арестуван за организирането на демонстрации за граждански права през 1965 година.
Никой не можеше да си обясни как Шърман бе попаднал под пагубното влияние на главния съдия в Гражданския съд Брендан Туохи. Шърман живееше охолно – беше част от чернокожия елит, както Пол бе част от елита на гръцката общност – но бе натрупал състоянието си, преди да стане съдия. Един от приятелите му определяше обяснението му като извратено, но логично: „Мама не е отгледала глупак.“ Той отказваше да бъде чернокожият, който не получава нищо, докато много от белите му колеги са превърнали съдийските си подиуми в банкомати.
Като адвокат на граждански дела, изградил кариерата си в тези съдебни зали, Пол беше чувал същите слухове като всички други. Когато се явяваше пред съдии, за които се говореше, че участват в конспирацията на Туохи, той се опасяваше да не би адвокатите на ответника да пъхнат тайно рушвет в чекмеджето на съдията, но стигнеше ли делото до разглеждане пред съдебни заседатели, вече се успокояваше, че се е справил добре. И се справяше. Получаваше добри дела, прехвърлени му от бивши състуденти от „Ийстън“, които работеха в големи адвокатски кантори и не искаха да поемат казуси с непредвиден изход, изпипваше добре работата си и на няколко пъти пожъна голям успех.
През 1991 година Пол спечели първото си голямо дело – осемнайсет милиона долара в съдебната зала на Шърм Краутърс. Ищецът беше концертиращ цигулар, който загубил ръката си в градската железница, когато вратите защипали цигулката му „Страдивари“ и бил влачен неколкостотин метра по линията. Няколко дни след като съдебните заседатели обявиха решението си, Пол случайно срещна Шърм в съда. Съдията буквално го завлече с кокалестата си ръка в частното коридорче пред кабинета си. Предстоеше обжалване, но той очакваше, че Краутърс просто иска да го поздрави за успеха. Усети, че не е така, когато съдията го заведе в стаичката на стажантите до кабинета си и затвори вратата. Шърм беше грамаден мъж – над метър и деветдесет и сигурно тежеше около сто и петдесет килограма, с рунтави прошарени вежди и сурови жълтеникави очи.
– Кучи син! – изръмжа. – Ти май не разбираш какво става тук.
Пол, който си мислеше, че вече не се плаши лесно, загуби ума и дума. После съдията му каза, че трябва да опита храната в ресторанта на сестра му в Норт Енд.
По-късно Пол разпита дискретно и научи, че Джудит Краутърс събирала подкупите за брат си. Тя невъзмутимо прибираше пликовете, които някои адвокати ѝ подаваха, докато плащаха сметката си в ресторанта. Пол не би си и помислил да предприема нещо в такава ситуация, без да се посъветва преди това с Кас. Срещнаха се два дни по-късно в един от малките адвокатски кабинети в затвора „Хилкрест“. Той вече бе проучил целия метод на действие на корупционната система в Гражданския съд. Адвокатският му хонорар за делото беше близо четири милиона долара – десет или двайсет хиляди, които се очакваше да даде като подкуп, бяха нищожна сума. Ако откажеше, нямаше съмнение, че Краутърс ще отмени присъдата, като отхвърли основните доказателства, и ще насрочи ново дело, което Пол със сигурност щеше да изгуби. Ако подадеше сигнал срещу Шърм пред властите, думата му щеше да е срещу думата на съдията, който щеше да каже, че просто му е препоръчал ресторанта на сестра си. По-лошо, главен съдия Туохи и кликата му щяха да направят всичко, за да го елиминират от съда.