После Ландс пристъпи към исковете на Туули, свързани с уликите от местопрестъплението и искането Пол да бъде заставен да даде пръстови отпечатъци и ДНК проба.
– Господин Хорган, какво ще кажете?
За да планират действията си сега, преди два дни Пол бе провел съвещание в остъкления си кабинет с Крули, Рей и половин дузина членове от предизборния му щаб, участваше дори София, която все повече се тревожеше какво ще излезе от този конфликт с Хал.
На подиума Рей все още излъчваше чар и авторитет на човек, който е важна клечка в тези съдилища вече петдесет години.
– Ваша чест, от самото начало искам да заявя, че сенатор Янис ще предприеме всяко разумно действие, за да докаже, че твърденията на господин Кронон са злонамерени лъжи.
Съдията прекъсна многословното му изявление:
– По същество, господин Хорган.
– Съдия Ландс, миналата седмица казах на господин Туули, че при положение че имаме еднакъв достъп до веществените доказателства, ние нямаме възражения срещу намерението му да изиска от властите на окръг Грийнуд всички обществено достъпни документи в съдебното досие или уликите, събрани на местопрестъплението, включително пръстови отпечатъци. Те са привлекли доктор Дикърман за вещо лице по отпечатъците и сега виждам, че той е в съдебната зала.
Рей се обърна и вдигна ръка като конферансие. По неговия сигнал Мо Дикърман, известен като „Бога на отпечатъците“, се изправи за секунда в задната част на залата. Облечен с черен костюм, хилавият кокалест мъж намести с пръст очилата с дебели черни рамки на носа си. Дикърман беше дългогодишен началник на лабораторията за пръстови отпечатъци в Обединената полицейска служба на окръг Киндъл. Като всички полицейски служители той имаше право да работи допълнително в извънработно време.
– Сенатор Янис е готов да даде отпечатъци на доктор Дикърман по всяко време, дори днес.
След тези думи Рей замълча.
Дюбоа кимна, сякаш искаше да каже: „Разумно решение“. Наближаващ петдесетте, съдия Ландс все още беше хубав мъж – с късо подстригана коса, средно тъмна черна кожа и тези удивителни сиви очи.
– Ваша чест – намеси се Туули, – не чухме отговор на искането ни за ДНК проба.
Дюбоа вдигна ръка към Рей.
– Господин съдия, ние сме готови да предоставим всякакви материали с доказателствена стойност, но това искане за ДНК проба очевидно е прекалено. За да получи право на откриване, една от страните трябва да докаже, че има разумна вероятност доказателството, което търси, да е уместно за делото. Доктор Явем признава, че при еднояйчни близнаци има не повече от едно на сто шанс ДНК тестът да даде улики, имащи тежест в съда. Затова смятаме, че тази част от искането има за единствена цел да злепостави и унижи сенатор Янис.
– Ваша чест – отговори Туули, – това не е въпрос на проценти. Пък дори да беше, какъв мотив има сенатор Янис да се противопоставя на тест, който с деветдесет и девет процента вероятност няма да го уличи?
Това не беше аргумент, а отговор, предназначен единствено за репортерите. Дюбоа не беше вчерашен и разбираше тези похвати. Това, което чу, му стигаше. Той остави химикалката, с която си водеше записки, и бутна листовете настрани.
– Ето какво ще направим. Някои от исканията са приемливи и за двете страни. Затова, господин Туули, ще приема частично иска ви. Одобрявам три призовки за предаване на веществените доказателства от полицията на окръг Грийнуд, както и съдебните материали, свързани с полицейските доклади и уликите от местопрестъплението, при условие че всички материали бъдат предоставени незабавно на господин Хорган. Второ, искането за отпечатъците изглежда безспорно. Ще ви позволя, господин Туули, да издадете призовки, пряко свързани с това, и съдът ще приеме предложението на сенатор Янис да даде отпечатъци, което ще стане по мои указания.
– Ще го направим още тук, пред съда, господин съдия – заяви Рей.
Целта му бе да привлече вниманието на журналистите, и успя. Репортерите на първия ред започнаха да пишат колкото бързо можеха.
– Благодаря, господин Хорган, но не мисля, че трябва да превръщаме съдебната зала в лаборатория по криминалистика – отговори съдията и от залата се чу лек смях.