Хал бе видял достатъчно и извика Тим и Туули настрана.
– Никога няма да намерят съвпадение – заяви, имайки предвид Пол. – Няма да намерят негов отпечатък в стаята. Затова играе този цирк. Както запретна ръкави, прилича на фокусник.
– Винаги има такъв риск, Хал – призна Туули.
– Трябва да оттеглим искането.
– Току-що беше прието. Няма как да го оттеглим.
– Няма да намерим съвпадение. И понеже няма негови отпечатъци, а шансът за успех на ДНК теста е под едно на сто, оня дупедавец Дюбоа ще отхвърли искането ни за генетично изследване. Искам проклетото ДНК!
Свикнал с капризите и изкривеното мислене на Хал, Туули замълча за секунда, преди да изтъкне очевидното:
– Ако отпечатъците му не са там, това е важно, Хал. Не можем да се преструваме, че не е.
– Това не означава нищо.
Туули завъртя очи и обяви, че се връща в кантората си. Бентлито на Хал вече чакаше пред съда. Останал сам, Тим се върна, за да гледа снемането на отпечатъците, но Янис вече бе закопчал ръкавите си. Докато прибираше скенера в омекотената със стиропор метална кутия, Мо видя Тим и му даде знак да почака. Минаха десет минути, защото няколко репортери искаха да говорят и с криминалиста. Скоро двамата останаха сами в мраморния вестибюл.
– Мислех да ти кажа по-рано, но се разсеях със спомените за Сали. Трябва да се върнеш обратно в окръг Грийнуд.
– Защо?
– Ще ми трябват и отпечатъците на Кас, а ги нямаше в миш-маша, който ми донесе вчера.
– На Кас ли? Мислех, че отпечатъците му се отличават от тези на Пол.
– Така е. Но не е лесно да се различат в ситуации като сегашната.
Както често правеше, Мо започна цяла лекция: обясни, че в по-голямата си част отпечатъците на еднояйчните близнаци – основните кожни гънки – съвпадат, защото са продукт на общи гени. По време на развитието се появявали леки разлики, когато плодът докосвал с ръце маточната стена или собственото си тяло, при което се получавали различия в така наречените „миниатюри“ – участъците, където кожните гребенчета свършват, разклоняват се или се сливат.
– Не ме разбирай погрешно – каза Мо. – Ако дам картончетата на Пол и Кас Янис на опитен специалист по отпечатъци, той ще ги различи. Но много добре знаеш, че латентните отпечатъци от местопрестъплението не се получават в комплекти по десет. Има частични, само от един-два пръста и така нататък. Нали разбираш? И ако разполагаш само с частичен отпечатък, може да не успееш да определиш на кой от близнаците е.
Затова най-добрият начин да се направи такова сравнение е, като се започне с пълните комплекти от пръстовите отпечатъци на двамата и да се набележат различаващите се участъци. Когато не получих отпечатъците на Кас от Грийнуд, телефонирах на Туули и го накарах да се обади в прокуратурата. Междувременно той ми изпрати отпечатъците, взети на Кас при постъпването му в „Хилкрест“, които предполагам, че е изискал от досието му преди изслушването за предсрочното освобождаване. Те са лазерно копие. С висока разделителна способност, но копие. Никой не може да свидетелства по тях. Затова искам да се върнеш в Грийнуд и да накараш местната полиция да намери картончетата на Кас.
– Слушам, шефе!
Тим очакваше, че като използва думата „шефе“, ще накара Дикърман да се разведри, но криминалистът изглеждаше угрижен. Нещо го притесняваше.
– Има един въпрос, на който може би ще ми помогнеш да си отговоря – каза.
Тим сви рамене. Почувства се леко поласкан – по принцип Мо не очакваше помощ от никого, за да си отговаря на каквито и да било въпроси.
– Когато получих въпросното копие от отпечатъците на Кас, реших да свърша малко предварителна работа – продължи криминалистът. – Трябваше да отида до Италия, за да изнеса лекция…
– Ох, горкият! – пошегува се Тим.
– Да, не е леко. Но исках да се подготвя по-отрано. Имах доклада на Логан Бъркъл от 1983 година, в който той описва отпечатъците на Кас. Мислех да видя върху каква част от всеки отпечатък е работил Логан, за да мога, след като получа отпечатъците на Пол днес, да имам основа за сравнение.