Тим гледаше снимките с мрачна решителност. Вероятно той също не харесваше това, което виждаше, но ги приемаше като важна част от работата си. Докато го гледаше така съсредоточен, Ивън си спомни една история, която ѝ бе разказал Колинс Мълани.
– Тими ме е научил на много неща – каза ѝ Колинс. – Спомням си веднъж вадехме някакъв труп от реката близо до Индустриалния кей. Мафиотска работа. И майко мила, какво бяха направили на това момче! По принцип малко неща ме шокират, но този път направо ми се повдигаше. Попитах го: „Какво правим тук, Тими?“ Почти не се замисли. „Помагаме на останалите да се поправят – отговори. – Трябва да им покажем, че няма да търпим такива неща. Да разберат, че трябва много да внимават. Защото ние с теб ще опандизим всички, които не си вземат бележка. Това ни е работата.“ Беше голямо слово. Завинаги се е запечатало в съзнанието ми.
Снимките от лицето и врата на Дита бяха показателни. На главата ѝ имаше голяма буца съсирена кръв, придаваща ръждивокафяв цвят на буйната ѝ черна коса. Раната на тила ѝ, показана в близък план, приличаше на ухилена уста, с отвор няколко сантиметра и лилава подутина с размерите на орех отдолу. Изглеждаше, че Кас – или Пол – е притискал с една ръка устата ѝ с все сила, докато е блъскал главата ѝ в таблата на леглото. От дясната страна на челюстта, точно при съчленяването ѝ с главата (терминът беше „мандибуларен кондилус“, ако правилно си спомняше), имаше бледа продълговата синина. Освен това убиецът – Кас или Пол – ѝ беше ударил плесница от лявата страна на лицето. Богато кръвоснабдени, розовите бузи на Дита се натъртваха лесно и очертанията на отворена длан личаха ясно, с три следи от пръсти. Най-долният от тях се сливаше с друго, по-голямо червено петно. На близкия план се виждаха микроскопични драскотини, от които се проточваха покафенели струйки кръв.
– Така сте разбрали за пръстена, нали? – попита Ивън, като посочи натъртването върху бузата на Дита.
– Когато им го казах, ония палячовци от Грийнуд ме гледаха, сякаш съм Магьосника от Оз. Мислеха си, че това са следи от юмручен удар. Не ги виня. Те бяха умни момчета, просто малко затънели от редовната заплата и спокойния живот. Затова абсолютно нищо не разбираха.
– Между другото, Туули и другите адвокати ми казаха, че трябва да докажем, че Пол е притежавал пръстен. Предпочитат да не разчитаме на Джорджия, особено след като ѝ обещахме, че няма да я разпитваме повече.
Том кимна, но нещо друго го тревожеше. Той прехвърли снимките.
– Знаеш ли, като ги гледам, си спомних, че имахме малък спор със съдебната патоложка в Грийнуд. Както хората от шерифството, и тя нямаше опит с убийства, и беше доста докачлива в това отношение. Не ѝ харесваше да получава съвети от детектив. От тези снимки изглежда, че Дита е изяла шамара няколко минути преди да получи нараняванията на тила. Виж това. Забележи различния цвят на синините. Много скоро след настъпването на смъртта кожата губи свойството си да посинява.
Той показа синината на челюстта в контраст с червеникаво-лилавия кръг на бузата.
– Виж и това.
Посочи снимката на лявата ръка на Дита. Имаше дълги, фини пръсти, дори с моравите кръвонасядания отстрани, образувани след смъртта. Не това обаче бе направило впечатление на Тим. Върху едното кокалче имаше ръждиво петно.
– Кръвта е изследвана и е нейна. Има следи и от лявата страна на лицето. Мисля, че Дита е избърсала бузата си, след като драскотината е започнала да кърви. Това обаче е единствената кръв по ръцете ѝ. Не е пипала раната на тила си. Сигурно е изгубила съзнание, преди да разбере, че кърви.
– За какво беше спорът с патоложката?
– На мен ми изглеждаше, че Дита е била с Кас, или който я е убил, известно време. Той ѝ е ударил плесница, говорили са, тя е избърсала кръвта от бузата си, после, може би десетина минути по-късно, той е започнал да блъска главата ѝ в таблата. Доктор Горън, патоложката, се съгласи, че плесницата е била първа. Но не споделяше мнението ми за цвета на синините. Каза, че това зависело от близостта на кръвоносните съдове до повърхността на кожата. И че кръвта от порязването е била спряла, когато убиецът я е сграбчил.