– Ами кръвта на пръста?
– Според Горън Дита може да е посегнала към раната на тила си, преди да изгуби съзнание, но само я е докоснала. Според мен, ако го е направила, трябва да е било с дясната ръка. Разбира се, и двата варианта са възможни. Затова не стигнахме до съгласие за последователността на събитията. Според патоложката Дита е била замаяна от плесницата, когато убиецът е започнал да блъска главата ѝ.
– Защо замаяна?
– Защото няма следи от съпротива. Дори не се е опитала да завърти глава, докато я е блъскал в леглото – следите от ударите са горе-долу на едно място. Освен това виж дясната ръка. Логично е да се е опитала да се съпротивлява и той да я сграбчи за китката. Но няма такива следи. Няма и на лявата ръка. Няма чужди епителни клетки под ноктите. В наши дни ДНК тестовете могат да покажат нещо друго. Но тогава всички бяхме на мнение, че я е надвил доста бързо. Силен мъж. Пробвай да ме хванеш за главата и да я блъснеш назад.
Ивън пробва.
– Трудно е, нали? – продължи Тим. – Има естествена съпротива дори да не е успяла да вдигне ръка.
– Какво е значението на последователността? Какво значение има според теб, ако е имало промеждутък между ударите.
– По дяволите, ако нападателят я е ударил и после са седели заедно десет минути, значи е бил човек, когото е познавала.
– Може да я е заплашвал с нож или пистолет.
– И после да ѝ разбие главата в леглото, вместо да използва оръжието?
– С пистолет е много шумно.
– Също и счупването на прозореца. По-скоро е бил познат човек.
– Кас отговаря на това условие, нали?
– Да, Пол също. Но както казах, Зевс толкова истерично настояваше за резултати, че нямахме време да мислим разумно.
Тази забележка напомни нещо на Ивън.
– Миналия месец каза, че първоначално Зевс е мислел, че Дита е била убита от враговете му.
– Гръцката мафия.
– Да, но това много не ми стана ясно.
Тим се засмя и се настани по-удобно на възглавничките върху дивана. Явно следваше интересна история.
– В района на Атина действа така наречената групировка на Василикос. Започнали с доста мащабен рекетьорски бизнес през двайсетте. Хитри типове. Девизът им е „Не много от малцина, а по малко от повече.“ По двайсет и пет драхми на седмица. Пък и кой ще ти разчита на полицията? Никое, бащата на Зевс, живеел тук, в Америка, но си мечтаел да работи за големите атински босове и имал някои връзки с тях. През Втората световна война Зевс бил изпратен като преводач за Съюзниците в Гърция, след изгонването на германците през 1944 година. Изглежда, че Никос е свързал сина си със своите приятели. Зевс останал в Гърция до май 1946 и се прибрал у дома с красивата си млада съпруга Хермиона, чието моминско име е Василикос, и малкия Хал, едва на годинка. Донесъл също торба пари, които гръцката мафия искала да изнесе от страната, преди комунистите да узурпират властта и да им вземат всичко.
– Зевс ли ти разказа всичко това?
– Една част. Не беше необходимо да ми казва всичко. В енорията вече се знаеше доста за това.
– И какво е направил с торбата?
Тим се изсмя с типичния смях на полицай, забавляващ се да наблюдава странностите на човешкото поведение.
– Зевс построил първия си търговски център през 1947. В това отношение беше гений. От самото начало прозрял, че американците обожават да пазаруват. Но откъде един току-що демобилизиран войник от Киуани е взел началния капитал за това?
– От торбата?
– Така се говори. И така, Зевс забогатява, но в Атина се вдига шум. Защото изглежда, че никой не очаквал парите им да се озоват в неговата банкова сметка. Зевс е разсъждавал така: „Тук е Америка, не можеш да криеш парите си под дюшека. Освен това донесоха печалба.“ От негова гледна точка той е взел заем и си го е върнал, при това с голяма лихва. От Атина обаче настояват: „Не, това беше инвестиция. Затова искаме дял.“ Зевс им казва да си гледат работата. А те: „Добре, ще видиш ти.“ Бащата на Хермиона, закрилникът на Зевс, ритва камбаната една година преди убийството на Дита. Така всичко изглежда логично. Дори начинът, по който умря Зевс. Ти знаеш ли тази история?
Ивън знаеше, че е загинал при нещастен случай в Гърция. Нищо повече.
– Гърците винаги нещо ги тегли към родината – обясни старият детектив. – Но Зевс нямаше желание да ходи заради кръвната вражда. От деня на убийството му се прииска да погребат тленните останки на Дита в подножието на Олимп и на петата годишнина от смъртта ѝ Хермиона най-сетне се съгласи. Няколко от роднините ѝ от рода Василикос също дошли на церемонията. На другата сутрин Зевс излязъл да се поразходи и да постои на гроба, и така и не се върнал. Намерили го в една сто и петдесет метрова пропаст. – Тим сви широките си рамене. – Не са много енориашите в „Свети Димитър“, които не вярват, че е бил блъснат.