Ивън никога не беше чувала нищо за гръцката мафия от Хал, въпреки че когато пийнеше повечко, той често говореше за родителите си. Как беше поговорката? Голямото богатство изтрива греховете на миналите поколения. За Хал Зевс беше божествена фигура, олицетворение на предприемаческия гений. Може би самият Хал не е знаел повече за миналото на баща си. Или не се е интересувал. Тим вече ѝ го беше обяснил: хората вярват в това, в което искат да повярват.
16.
София – 11 февруари 2008 година
Същия следобед Тим отиде в университета „Ийстън“. В този час нямаше много движение и той стигна за по-малко от четирийсет минути. „Ийстън“ бе онова, което хората си представяха, когато чуеха думата „колеж“ – тучни морави и червени тухлени сгради с класически бели фронтони и колони, най-старият частен университет в Средния запад. Той вече не беше запазена територия за богаташки синчета. Студенти от всякакъв произход – индийци, виетнамци и поляци, чернокожи и латиноамериканци – съзнаваха, че това учебно заведение е билет за по-добър живот. Тези млади хора (когато вдигнеха очи от проклетите си смартфони) имаха една обща черта – буден, уверен поглед, много различен от този на бедните деца, с които Тим се беше сблъсквал, когато работеше в полицията. Гледаха те в очите и се усмихваха; нямаха причина да се страхуват от възрастните. Деметра, малката дъщеря на Тим, беше завършила „Ийстън“. Бе приета със солидна стипендия и Тим и Мария много обичаха да я посещават, да гледат как детето им се разхожда сред тези млади хора, грейнали от надежда за бъдещия си живот.
Намери Клуба на бившите възпитаници, малка тухлена постройка с дървен свод на входа. Имаше предварително подготвена история за жената, която го посрещна на рецепцията.
– Племенникът ми беше на гости и си изпусна пръстена в тоалетната. Хрумна ми дали не мога да се свържа с фирмата, от която го е купил, и да му поръчам нов. Дали вие можете да ми дадете информация?
– Кой випуск?
– Седемдесет и девета.
Дори след двайсет и пет години като частен детектив Тим още се чувстваше неловко, когато трябваше да лъже – макар да беше неразделна част от професията му. Успокояваше се, че това му помага да открие истината. Но когато все още носеше полицейската значка, убеждаваше много обвиняеми колко по-добре ще е за тях да разкажат всички грозни подробности за извършените от тях убийства, дори да съзнаваше, че много от тези хлапета могат да излязат на свобода, ако откажат да говорят. Сега всяка задача бе свързана с някоя безобидна лъжа и той знаеше докъде може да стигне. Никога не казваше нещо, което би могло да вкара сбръчкания му задник зад решетките.
Жената се забави доста, но когато се върна, му даде името на някаква компания в Юта. Работеха с колежа „Ийстън“ от близо половин век.
После Тим отиде да провери годишниците на юридическия факултет. Сградата бе масивен каменен комплекс в готически стил, с голям централен двор. Общежитието, класните стаи и библиотеката бяха на едно място. Пролетно време студенти от цялото университетско градче идваха да си почиват на огромната морава.
Годишниците се съхраняваха в библиотеката – помещение с височина три етажа, с дълги дъбови маси, около които биха могли да седят рицари, и дъбова ламперия, покриваща стените до самия таван. Емпорето бе оградено с лъскав месингов парапет. Един от библиотекарите прегледа годишника от 1982, без да задава излишни въпроси, въпреки че Том имаше друга готова лъжа – как искал да направи фотокопие за поздравителна картичка по случай петдесетия рожден ден на племенника си. В годишника имаше две снимки на Пол Янис – една портретна, каквито имаше всеки от сто и шейсетте му съвипускници, и групова, на Пол с колектива на студентско юридическото списание. Седеше с редакторите на предния ред, с ръце върху краката. И не се виждаше никакъв пръстен на ръцете му. Снимката бе правена броени месеци преди убийството на Дита. Снимките на Пол в годишниците от 1980 и 1981 година също не бяха от полза за Тим.
Близо до регистратурата имаше два компютъра за обща употреба, главно за да могат студентите да си проверяват пощата, и за търсачката не трябваше парола. В последните години Тим правеше много проверки в интернет и за човек на неговата възраст смяташе, че си служи доста добре с компютри. Не някакви сложни неща, разбира се. Не умееше да разбива пароли, но знаеше достатъчно, за да проведе търсене по ключови думи.