Старецът извади документа от джоба си.
Тя се усмихна добронамерено, но поклати глава:
– Не мога да ви кажа нищо, господин Броуди, надявам се, че разбирате?
– Разбирам. Добре, ето визитката ми. Ако случайно го видиш, кажи му да ми се обади.
– Ще задържа визитката, но само за да имам връзка с вас.
Преди Тим да си тръгне, София му поиска имейл адреса на Деметра.
В пет и половина на другата сутрин той отново беше пред къщата. Около шест вратата на гаража се вдигна. Сега имаше само една кола и София се качи. Излезе на задна, потегли по улицата, но натисна рязко спирачки точно когато старият ѝ златист лексус минаваше покрай него. Върна малко, докато се изравни с колата му.
– Вкъщи все още има топло кафе, господин Броуди. Искате ли да ви налея?
– Винаги си била много мила. Благодаря, но така ми е добре. Отивай да сглобяваш лицата на хората.
Тя му махна весело като малко момиченце и потегли. На Тим му стана пределно ясно, че Кас не е в къщата.
17.
Решението – 20 февруари 2008 година
– Днес е повратен момент – каза Крули.
Беше девет и петнайсет и сутрешната тълпа – в голямата си част пренесена чрез слушалките на ушите в някаква алтернативна електронна действителност – пъплеше по зимните улици на Сентър Сити.
С Марк се връщаха от официална закуска с водачите на Полицейския синдикат. В крайна сметка, полицаите щяха да подкрепят Пол в кампанията. Нямаше какво друго да направят, но Тонсън Ким, новоизбраният профсъюзен водач, щеше да постави обичайните си искания. Повече полицаи. По-големи бонуси. По-големи пенсии. Облекчен контрол. Но те харесваха Пол. Като бивш прокурор той разбираше положението им и олицетворяваше връзката с тази среда. В резултат ги призоваваше да избягват уличното правосъдие, защото така само усложняваха работата си. Колкото по-малко враждебност имаше в кварталите на чернокожите и латиноамериканците, с толкова по-малко проблеми щяха да се сблъскват хората на реда и толкова повече одобрение и съдействие щяха Да получават. Той обичаше онези решения, при които всеки излиза победител.
– С полицаите ли? – попита сега в отговор на коментара на Крули.
– Не, в делото.
Отиваха към „Храма“. След това го чакаше дълъг Ден на телефонни обаждания, набиране на средства по телефона. Клиповете на Хал чувствително бяха намалили даренията. По някое време трябваше да се измъкне и да се обади на Беата, за да си уговорят среща в апартамента довечера.
В разгара на предизборна кампания, когато се чувства като мишена на стрелбище, човек забравя дребните дразнители – като сърбеж, който не чувстваш, докато не се почешеш. Сега обаче, когато Марк спомена за делото, той си спомни какво го притесняваше. Едно заглавие в тазсутрешния „Трибюн“ гласеше: „Доклад за отпечатъци оправдава Янис“. В статията се описваха откритията на Дикърман, които не би трябвало да излизат в пресата, докато Мо не ги обявеше официално пред съдия Ландс на днешното изслушване. От представянето на фактите всеки, който беше запознат с проблема, можеше да се досети откъде е изтекъл докладът.
– Не ми хареса заглавието в „Трибюн“.
Крули се подсмихна. Помисли, че Пол се преструва. Почти сигурно бе, че Марк е пуснал доклада в медиите, за да осигури още един ден благоприятни заглавия. Беше го направил, без да попита, защото искаше Пол да звучи искрено, когато заяви: „Нямам нищо общо с това.“ Дюбоа нямаше да го приеме добре.
– Сериозно говоря, Марк. Съдията ще се ядоса.
– Той е голямо момче. Знае, че сме в кампания. И че един смахнат милиардер те е набелязал за пушечно месо. Знае, че трябва да градиш образа си в медиите. – Типично мислене за Марк, който се смяташе за голям капацитет във всякакви области, въпреки че в много случаи беше дилетант, увлечен от собствените си заблуждения. – Сега обществеността знае, че отпечатъците ти ги няма на местопрестъплението. Ландс ще каже „не“ за ДНК теста. Така ще затворим устата на Кронон. И точно навреме.
Пол попита какво означава това „точно навреме“. Крули се опита да шикалкави, но в крайна сметка изплю камъчето:
– От „Гринуей“ направиха социологическо проучване за Уили Диксън.
Диксън бе най-силният чернокож кандидат – градски съветник от Норт Енд, умен, но понякога прекалено рязък. Водеше силна кампания почти без допълнителни средства и постигаше неочаквано добри резултати за възможностите си. Имаше още двама кандидати с афроамерикански произход. Едната, Мей Уотърман, беше приятелка на Пол от сената и се бе кандидатирала само защото преди няколко месеца той ѝ каза, че няма нищо против. Бяха наели едни и същи хора да събират подписите и за двамата и както предричаше Крули, никой не обърна внимание.