– Нали знаеш, че при Уили има един тип, който играе за двата лагера.
Във всяка кампания винаги има членове на предизборния щаб, които гледат в градината на съседа. Изборите за кмет щяха да преминат в два кръга – първо, гласуването на трети април, после, ако никой не получи пълно мнозинство, през май, между двамата събрали най-много гласове от априлското гласуване. Ако Уили не стигнеше до балотажа, някои от хората му смятаха да отидат при Пол и сега се опитваха да печелят доверието на Марк.
– Както и да е – продължи Крули, – според моя човек водим само с шест процента.
Шест процента. Янис кимна, като се постара да не издава тревогата си. Крули беше прав. Те бяха неутрализирали атаката на Хал, резултатите от отпечатъците щяха да изчистят името му, а без очакваното ДНК изследване делото нямаше да привлича повече медиен интерес. Днес се очертаваше да е добър ден.
Ландс застана зад катедрата, лицето му беше строго. Пол познаваше достатъчно добре съдията, за да разбере, че е ядосан. Ландс покани Дикърман, който седеше на първия ред в залата, да излезе отпред и криминалистът веднага се качи на подиума.
– Доктор Дикърман, запознат съм с писмения ви доклад. Съгласен ли сте, че заглавната страница на „Трибюн“ тази сутрин дава достатъчно добра представа за резултатите от изследването ви?
В залата избухна смях. Сивите очи на Дюбоа се стрелнаха само за секунда към Рей. Стараеше се да не поглежда Пол, но несъмнено го смяташе за отговорен. Не за първи път Янис получаваше упрек за нещо, за което нямаше вина.
– Доста е точно – отговори криминалистът. – Не успях да идентифицирам нито един от латентните отпечатъци, събрани от спалнята на госпожица Кронон през 1982, като оставени от сенатор Янис. Има няколко, за които не мога да дам становище, докато не видя и отпечатъците на Кас Янис, които предложих и на двете страни да осигурят. Но иначе на местопрестъплението няма намерени идентифицируеми отпечатъци на сенатора.
Сред зрителите и журналистите настъпи леко раздвижване.
– Добре, ще включа доклада ви в материалите по делото, за да може да се запознае с него всеки, който не го е чел предварително – подчерта още веднъж Ландс.
– Господин съдия, искам само да кажа…
– Няма нужда, господин Хорган. Всички знаем как стоят нещата. Може да е изтекло от вашата страна, може от ищеца, може от някой друг, за чиито цели можем само да гадаем. Затова няма да правя предположения. И въпреки че това изследване бе подготвено специално за съда, осъзнавам, че не предупредих изрично страните да не разгласяват материалите предварително. Сега обаче ще бъда ясен. В бъдеще всеки подобен случай ще бъде обстойно разследван. Разбрахте ли?
На подиума Рей кимна няколко пъти, буквално се поклони – цялото му тяло се накланяше напред като на рицар пред кралския трон.
– Господин съдия – обади се Туули, – готови сме да съдействаме за всяко разследване, ако решите да насрочите такова сега.
– Добре – пренебрежително отговори Ландс. Като мнозина други в съда той нямаше високо мнение за Туули. – Сега остава искането на господин Кронон за получаване на кръвните проби и други веществени доказателства, съхранявани от щатската полиция, с цел ответникът да проведе ДНК идентифициране на кръвта и друг генетичен материал от местопрестъплението. Освен това господин Кронон поиска да наредя на сенатор Янис да предостави ДНК проба посредством орална натривка.
Съдията погледна за момент папката, която държеше пред себе си, после скръсти ръце и се обърна към залата:
– Много мислих за това. От доктор Явем знаем, че има голяма вероятност ДНК резултатите да не покажат нищо. И докладът на доктор Дикърман за отпечатъците засилва това очакване. Съгласен съм с господин Хорган, че в известна степен вероятност за успех, която се измерва в части от процента, прави теста тежък и обременителен. Това обаче не е истинският проблем тук. Въпросът, който ме занимаваше, е дали евентуалните нееднозначни резултати могат да бъдат по някакъв начин съществени за делото.
Като мислех за това, се сетих, че това е делото на сенатор Янис. Той съди господин Кронон и в този казус, както във всеки подобен, е задача на ищеца да докаже, че твърденията на ответника – а именно че господин Янис е замесен в убийството на Дита Кронон – са лъжливи и господин Кронон е действал при безотговорно пренебрегване на истината. Математически казано, господин Янис трябва да представи такива доказателства, че при преценката им съдебните заседатели да отсъдят поне петдесет и един процента в негова полза.