Рей вдигна рамене. Погледнато от сегашната им позиция, Янис може би беше прав.
– Какъв ще е следващият им ход? Разпит под клетва, нали? До три дни Хал ще ме призове да свидетелствам.
– Можем да поставим ограничения – отговори Рей. – Може би дори да го отложим до изборите.
– Не можем. Защото логиката е същата като даването на отпечатъци. Или ДНК. Не мога да се скрия. Трябва да предвидим какво следва оттук нататък. Ще поискат и брат ми да даде показания под клетва. Вече са пратили някакъв пенсиониран частен детектив да гони Кас с призовка. Може би ще решат да разпитват и София.
– Няма да закачат София – тихо каза Рей. Това бе фактическо признание, че Янис е прав за брат си.
– Още днес ще прекратим делото – заяви Янис.
Крули се облегна назад и злобните му очички се свиха:
– Не си и помисляй. Нали ти казах какво ще се принудя да направя тогава.
– Честно казано, Марк, може би е време за промяна. Ти създаде страхотна организация. И си отличен стратег. Но се увлече и допусна няколко големи грешки. Пускането на този доклад в медиите не беше умна постъпка. Дюбоа може би така или иначе щеше да вземе днешното решение. Може би. Но не беше разумно да го ядосваме точно сега.
Крули не каза нищо, но на фона на бялата риза лицето му стана значително по-червено. От коридора се чу плач на жена, излязла от друга съдебна зала. Марк имаше голям опит от такива моменти, когато кампанията спре като танк, поразен от мина, и започнат обвиненията. Не смяташе да каже на Янис истината как информацията за пръстовите отпечатъци е изтекла в медиите, защото той цял живот щеше да го обвинява.
– Ще изгубиш – заяви злобно. Това беше най-страшното отмъщение за това, че го уволняваха. – Ако ме отстраниш, ще изгубиш изборите.
– Няма да е по-зле от това, което ми се готви сега. Имаме резултатите от пръстовите отпечатъци. Доказахме, че не съм бил там в онази нощ. Няма да позволя Хал да използва резултатите от кръвното изследване, за да тръби, че има петдесет процента вероятност да съм бил. Това е лъжа. Няма да му позволя да тормози брат ми. Винаги съм казвал, че никога няма да жертвам семейството си заради кариерата. Кас прекара двайсет и пет години в онзи ад и сега има право да гради живота си отново. А вместо това го сочат с пръст по пет пъти седмично по всяка телевизия и целият окръг предъвква история, която отдавна би трябвало да е забравена. Децата ми четат във вестниците, че съм убиец – не обичайният продажен политик, а човек, който е убил жена с голи ръце. Няма смисъл да продължаваме така, Марк. Ако изгубя изборите, ще го преживея.
– И ще позволиш на крайнодесен откачалник като Хал Кронон да те изкара от релси? – възкликна Рей.
Тъжните му сини очи и червендалестото му лице изразяваха цялата сериозност на въпроса. Пол и Рей споделяха едни и същи убеждения и вярваха, че хората с много пари нямат право да си присвояват демокрацията.
– Не съм казал, че ще се откажа от изборите. Казах само, че ще прекратя делото. Ще продължавам да се боря. Няма да се предам. И ще оспорвам тази голяма лъжа. Защото за това става дума. Но това е краят на делото. Няма да има ДНК тестове, свидетелски показания и други глупости.
Той се изправи, за да покаже, че решението му е категорично.
18.
Възражения – 20 февруари 2008 година
Сутринта времето бе почти пролетно. Температурата беше около нулата, но небето бе кристалночисто – съществено подобрение след обичайната ниска сива облачна пелена. В по-топли дни, когато нямаше срещи в офиса, Ивън извървяваше пеша дванайсетте пресечки от Зет-Пи до апартамента си. През зимата, когато не ѝ се налагаше да ходи другаде с колата, си доставяше екстремно преживяване в това, което наричаше „Голямото разбиване“ – тоест градския автобус По Гранд Авеню. В Тройния град автобусните шофьори сами диктуваха правилата за движение – притискаха другите коли, правеха ляв завой от най-дясното платно, без да се съобразяват с никого. Транспортният синдикат ги защитаваше от отговорност при всякакви закононарушения, освен при причинена смърт.
Когато слезе от автобуса на една пресечка от фирмата, Ивън видя Хедър на отсрещния тротоар. Бившето ѝ гадже носеше шал на главата, черни очила и бежовото палто „Бърбъри“, което Ивън ѝ беше подарила, но не изглеждаше да се крие. Ивън я погледна за секунда, после продължи забързано по пътя си. Чу потропване на високи токчета по тротоара от тичащата след нея Хедър. След малко по-младата жена я настигна задъхана и заяви: