– Ти ме обичаш. И аз те обичам. Това, което правиш, е безсмислено. Ще се поправя. Обещавам. Ще те направя щастлива. Ще те направя адски щастлива. Дай ми още един шанс, миличка, моля те. Само един шанс.
Ивън се беше надявала, че тя най-сетне се е примирила. От една седмица не ѝ се беше обаждала. Ивън продължи, без да поглежда, без да забави крачка. Хедър подтичваше край нея, като изблъскваше минувачите от пътя си и не спираше да нарежда. Разбира се, всичко това, за любовта и верността, беше искрено. Тя толкова малко се познаваше, че действително си вярваше.
Ивън мразеше да пренася личните си проблеми в службата и Хедър го знаеше – точно затова беше толкова уверена, че може да я притисне. Нямаше какво да се направи. Ивън влезе в сградата на Зет-Пи. Другата жена не само я последва във въртящата се врата, ами и успя да се набута в същия тесен сектор на кръглото помещение. Опита се да я прегърне и да я целуне, и в кратката схватка, която последва между стъклата, Ивън, която беше доста по-ниска, но много по-силна, успя да я възпре. Но Хедър продължи да хленчи:
– Как може да си толкова безсърдечна? Как можеш да се отнасяш с мен така? Аз не го заслужавам, Ивън. Обичам те. Бях добра към теб. Как можеш да ми причиняваш това?
Ивън най-сетне успя да се измъкне от въртящата се врата, която Хедър се опитваше да блокира, и изскочи в откритото фоайе. Забърза се към асансьора, но бившата ѝ приятелка извика след нея:
– Бременна съм!
Ивън се завъртя. Бяха говорили много за това. В най-щастливите си моменти заедно, когато лежаха прегърнати, се отдаваха на тази фантазия.
– Глупости.
– Вярно е. Направих го заради теб. Ивън, искам това дете. То се нуждае от семейство. Ние можем да бъдем семейство.
Самата мисъл беше ужасяваща – неуравновесена жена като Хедър да стане майка, дори ако има разумна партньорка като Ивън, която да неутрализира част от пораженията. Не това обаче я шокира. Шокира я безскрупулността, с която тази жена използваше всяка нейна слабост, всеки съкровен копнеж. Това беше върхът на жестокостта, даде си сметка Ивън – когато някой толкова много иска да получи нещо, че става безразличен към болката, която причинява.
Джералд от охраната седеше зад плот от същия сивкав гранит, с който бе облицовано цялото просторно фоайе. Неговата работа бе да записва личните данни и Да издава пропуски, за да могат посетителите да минават през автоматичните бариери към асансьорите. Беше Разпределен в отдела на Ивън и я наричаше „шефке“.
Преди да продължи напред, тя посочи с палец зад рамото си и му каза:
– Не я пускай.
Подмина бързо Джералд, който веднага се изправи и хвана Хедър за ръката.
– Ей, госпожице!
Хедър изкрещя след Ивън:
– Ако не ми се обадиш, в петък ще го махна.
Викът ѝ бе пронизителен. Със сигурност всички във фоайето я чуха.
Когато се качи в кабинета си, Ивън затвори вратата и поседя сама. Не заплака, но цялата трепереше. За щастие нямаше време да мисли за проблемите си, защото всеки момент очакваше конферентно обаждане. Дикстра най-сетне се беше съгласил да направи отстъпка от двайсет и пет милиона долара за рекултивирането сметохранилище в Индианаполис (обвини подчинените си, че не са го уведомили за тази подробност) и сделката бе обявена официално вчера в „Уолстрийт Джърнал“. Окончателното подписване беше насрочено за идната седмица. Днес Ивън и колегите ѝ в „Йор Хаус“ трябваше да обсъдят процедурата по сливането. В съвещанието се включиха общо дванайсет души и разговорът продължи до единайсет и половина. След като се освободи, секретарката ѝ каза, че Тим Броуди иска да я види. Било спешно.
– Обаждах ти се – каза той, след като влезе, – но говореше по телефона, затова реших да дойда лично да ти кажа новината. Пол Янис току-що обяви, че оттегля делото.
Разказа ѝ за решението на съдия Ландс и за пресконференцията в ротондата на „Храма“, след която фотографи и репортери хукнали да преследват Пол на излизане от съда.
Въпреки все още непреодоления шок от разговора с Хедър тя се изненада:
– Хал знае ли?
Шефът ѝ бе излязъл с Туули веднага след края на съдебното заседание, за да се срещнат с един финансов репортер във връзка с купуването на „Йор Хаус“. Около петнайсет минути по-късно, веднага след като Хал се върна, Ивън и Тим влязоха в луксозно облицованото му свърталище. Туули също бе с него и никой от двамата не беше чул новината.
Хал побесня:
– Как може да направи това?
Адвокатът обясни закона. До официалното завеждане на делото всеки тъжител можел да се откаже от иска си.