– Просто ей така? – възмути се Хал. – Не трябва ли поне да се извини?
– Ще поискаме обезщетение.
– Какво обезщетение?
– Двеста-триста долара. Съдебни такси. Разходи за свидетели и призовки.
– Не искам двеста долара! Искам неговото ДНК. Този мръсник крие нещо.
– Това е сигурно. Можеш да го разтръбиш. Сигурен съм, че Сия от рекламната агенция може да направи страхотни клипове.
– Няма да позволя да му се размине.
– Кое да му се размине.
– Това, което крие.
– Хал, какво може да крие, ако тестът дава деветдесет и девет процента вероятност за неуспех? Не се подлъгвай от собствените си манипулации.
Изцъклените очи на Хал зашариха наляво-надясно зад очилата, докато обмисляше съвета на приятеля си.
– Искам това ДНК!
Мел сведе поглед към ръцете си и опита друг подход:
– Хал, ти победи. Не разбираш ли? Ти спечели този казус. Успя да докажеш убедително, че този човек знае повече, отколкото казва. И Пол призна поражението си. Приеми победата, Хал. Зарадвай се за секунда.
– Това не е победа! Искам да знам какъв пръст има Пол Янис в убийството на сестра ми. Искам ДНК от него. Направи нещо. Аз съм ти клиент. Нареждам ти. Направи нещо.
– Ще се опитам да го измисля, след като финализираме сделката е „Йор Хаус“.
– Не, искам сега. Това е по-важно от „Йор Хаус“. Фирмените юристи ще се погрижат.
Туули и Тим излязоха заедно от кабинета. Ивън остана, за да информира Хал какво остава да се свърши по сделката е „Йор Хаус“.
– Боже мили – измърмори Мел още щом затвориха вратата. – С Хал сме приятели от шестгодишна възраст, но той никога не е имал мярка. Вярвай ми, когато бяхме в гимназията, можеше да кани пет-шест пъти едно и също момиче на среща и всеки път се изненадваше, когато то му откажеше.
– Единственото, което не проумявам – измърмори Тим, – е това, че отказът от делото вероятно ще нанесе по-голяма вреда на Пол, отколкото ДНК тестът. Странно решение.
– Може би Пол разсъждава като мен – предположи адвокатът. – И Хал го е подлудил.
Отново поклати глава и продължи към асансьора.
Дюбоа Ландс вдигна сивите си очи от документа, който четеше. Никоя друга част от тялото му не помръдна. Той прочете на глас:
– „Възражение на ответника Кронон срещу искането на тъжителя за доброволен отказ от иск.“
Беше на сутринта след решението на Ландс за ДНК изследването, двайсет и първи февруари.
– Да – отговори Туули от подиума.
Рей Хорган стоеше до него. Гледани отзад, двамата мъже приличаха на солидни, невъзмутими биволи. Задните редове в залата бяха пълни, макар и не със същите зрители, както при внасянето на делото. Всички днес бяха със сиви или сини костюми. Най-вероятно адвокати.
– Обяснете – обърна се съдията към Туули.
– Ваша чест, господин Кронон възразява срещу усилията на сенатор Янис да избегне провеждането на този изключително важен ДНК тест. Мислим, че съдът трябва да задържи искането за прекратяване, докато той не даде проба и изследването не бъде представено съгласно съдебното постановление. Той се опитва да бламира вашето решение.
Хорган понечи да протестира, но съдията го успокои, като вдигна ръка.
– Господин Туули, сенатор Янис действа в съгласие със закона, нали?
– Той крие нещо – заяви Туули. Тим видя как Хал победоносно размаха юмрук под масата.
– Това е вашето тълкувание. Има и друго. Мен тълкуванията не ме интересуват. Аз съм само рефер. Само отсъждам аутовете и дузпите. Законът си е закон, господин Туули. Ако имате оплаквания срещу искането на сенатора да оттегли делото, сърдете се на законодателя. Възражението ви не се приема.
– Господин съдия, преди да вземете решение, може ли да обсъдим една друга алтернатива?
– Каква?
– Бихме искали да се изпълнят призовките, които влязоха в сила след вашето решение за ДНК теста. След като обявихте решението си, те остават валидни и ние искаме да получим веществените доказателства.
Този път Хорган успя да се включи:
– Господин съдия, това е абсурдно. Ако няма дело, няма валидни призовки.
Съдията се замисли само за секунда, след което отговори:
– Не е така. Разбирам аргументите на господин Туули. Става дума за последователността на съдебните решения. Призовките са влезли в сила преди вашето искане за оттегляне. За кои веществени доказателства говорим?
Туули имаше готов списък. Първо, Пол трябваше да даде ДНК проба; второ, Кас да даде отпечатъци; трето, щатската полиция да предостави всички веществени доказателства, с които разполага, повечето – от местопрестъплението, включително кръвта от петната по вратата на балкона и стандартните проби, взети от различни хора. Имаше подобна призовка за окръг Грийнуд, в случай че нещо е било пропуснато във вече предоставените материали.