– Имам само един въпрос за абсолвентския пръстен, който Пол е носил.
– Пол никога не е носил абсолвентски пръстен – каза тя и затвори вратата.
Тим си я спомняше от едно време като любезна млада жена. Странно беше какво прави времето с хората. Той заслиза по стълбите, но му хрумна още нещо, върна се и пак позвъни. Нямаше какво да губи.
– Твърдиш, че не е носил абсолвентски пръстен? – Рече ѝ веднага щом тя отвори вратата.
– Точно така, не носеше. Честно казано, вече съжалявам, че се съгласих да говоря с вас. Направихте ме на глупачка, ти и жената, която беше с теб. В квартала няма човек, който да не ме смята за луда, загдето ви позволих да направите онзи запис. Смятат ме за злобни дърта вещица.
– Не е справедливо да говорят така. Нито за нас, нито за теб.
– Всички ме мразят. Мислят, че се опитвам да си отмъстя на Пол. Дори Кас мина, за да ми се кара.
– Кас ли? – Тим за първи път чуваше някой да е виждал Кас след освобождаването му от затвора. – Кога е идвал?
– О, не знам. Няколко дни след пускането на клипа по телевизията. Караше ме да говоря с техните адвокати, но аз отговорих, че няма да допусна втори път тази грешка. Стоеше тук и каза: „Единственото, което иска да ти каже, Джорджия, е, че съжалява, че все още си огорчена.“ Почувствах се толкова жалка. – Тя вдигна ръка към лицето си.
– Но не е казал, че клипът лъже, нали?
Жената не отговори, но се намръщи. Ръката ѝ беше на дръжката и сега тя понечи отново да затвори вратата.
– Чакай – спря я Тим. – Не разбирам тази работа с пръстена. – Страхуваше се, че срещата с Кас я е разколебала и сега ще отрече всичко, което им беше казала. – Знам, че Пол е купил пръстен.
– Нали това ме пита: дали Пол е купил пръстен като Кас. Казах ти, че е купил.
– Изглежда, че всъщност е купил два. Помислих, че може да е дал втория на теб, защото е бил дамски.
– Не, той беше за Лидия. Тя винаги е твърдяла, че синовете ѝ ще бъдат образовани, въпреки че никой от нейното семейство и от семейството на Майки не е учил в колеж. Не криеше колко съжалява, че самата тя не е учила. Затова близнаците решиха, че би било трогателен жест, ако ѝ подарят абсолвентски пръстен. Те познаваха майка си. После Лидия десет години се хвали е проклетия пръстен.
Джорджия, разбира се, също не беше ходила в колеж. Тим не можеше да определи коя е основната причина за огорчението ѝ: Лидия, която винаги е имала силен характер, или пръстенът.
– Но Пол е носил другия пръстен, нали?
Тя го погледна през стъклото с презрение, сетне се обърна, без да продума, оставяйки Тим сам на студения бетон. Това очевидно бе знак, че е крайно време да си тръгва, но жената бе оставила външната врата отворена, затова той остана на студа с надеждата, че ще се върне – и наистина, тя пак дойде. Отвори рязко остъклената врата, протегна ръка и пусна нещо в дланта му. Пръстена. Имаше голям червен камък по средата, с релефно гравирани 19 и 79 от двете му страни.
– Ето. Задръж го, ако искаш. Пол ми го подари, след като се дипломира. Носех го на верижка на врата си. Помниш ли, че имаше такава мода навремето? Аз не исках пръстена, но това беше стъпка в правилната посока. Така си мислех. Каква глупачка съм била!
– Значи Пол не е носил пръстена в деня на убийството на Дита?
– За бога, Тим! Глух ли си? Пръстенът беше у мен. Аз го носех. Носех го почти навсякъде и със сигурност го бях сложила за църковния пикник, когато толкова много момичета обикаляха около Пол. Доколкото знам, той никога не е слагал пръстена на ръката си. Не обичаше бижута. Казваше, че не отива на мъж да ги носи. Дори часовник едва търпеше на ръката си.
Тим погледна пръстена, после – Джорджия, чието лице отново бе придобило мрачно изражение. Тя въздъхна дълбоко и пак отвори остъклената врата, колкото да си вземе пръстена. След това се завъртя и затръшна главната врата пред носа му.
– Нямал пръстен – измърмори Ивън. Седяха в кабинета ѝ. Тя бе подпряла крак върху кошчето. – Джорджия не ни ли каза, че Пол е имал пръстен?
Тим ѝ разказа последния си разговор и тя кимна:
– Права е. Каза ни, че Пол е купил пръстен като този на Кас. Но защо не ни каза какво е станало с пръстена?
Той я погледна въпросително. Никоя жена, която познаваше, не би признала, че е била водена за носа от мъж в продължение на три години, след като са скъсали, и то не с диамант, а с обикновен абсолвентски пръстен. Ивън разбра мисълта му.
– Освен това – добави Тим – може би не е разбирала важността на пръстена. При тази хаотичност на разследването във вестниците едва ли са обърнали внимание на синината върху лицето на Дита и какво би могла да означава.