– Преиграват – измърмори Хал достатъчно силно, за да го чуе комисията.
Под масата Туули стисна ръката му. Ивън бе присъствала на достатъчно изслушвания, за да се съгласи с подозренията на шефа си. Стърн и Пол – опитен адвокат, натрупал цяло състояние в дела срещу цигарени компании след края на назначението си в прокуратурата – използваха майката на близнаците като експонат, демонстриращ колко е наложително Кас да бъде освободен час по-скоро. Междувременно Пол отново изчака разрешението на полицая, преди да кимне на брат си, че може да прегърне майка им. Тя забърбори нечленоразделно и за кратко плачът ѝ огласи залата. Ивън осъзна, че може би за първи път от години старицата вижда синовете си заедно. Председателят Елдър се намръщи леко, после обяви разглеждането на случая, който очевидно всички в помещението чакаха.
– По молбата номер 54669 от Касиан Янис, с възражение от Хераклес Кронон.
Елдър прочете цялото име на Хал, не само първото, което хората често не произнасяха правилно, а и фамилното, което мнозина бъркаха с ирландското име Кронин.
Мел, от една страна, и Стърн и Пол, от друга, излязоха напред и съобщиха имената си за протокола, който се записваше на аудиоустройство от стройна млада жена в единия край на масата на комисията. В последните минути влязоха няколко репортери, които седнаха на първия ред до Ивън и двамата членове на предизборния щаб на Пол. Новината, че Пол Янис е в сградата, явно привлече още неколцина любопитни, които постепенно заеха втория и третия ред.
– Господин Янис трябва да бъде освободен на тринайсети януари – продължи Елдър – и господин Кронон възразява. Господин Ту у ли, как да процедираме?
– Клиентът ми би искал да направи обръщение към комисията – каза Мел и се отдръпна, за да направи място на Хал.
Адвокатът постъпи като жокей, който пуска юздите на буен кон, но взема всички мерки да не бъде опръскан от калта, която животното ще вдигне с копитата си. Всички освен Хал приемаха неизбежността на избирането на Пол Янис.
Хал се изправи. Изглеждаше непохватен, точно както очакваше Ивън. Бе забравил да закопчае яката на ризата си и вратовръзката му стоеше накриво. Не знаеше къде да дене ръцете си и накрая ги скръсти пред гърдите си. Шефът ѝ, дори в най-добрите си периоди, не беше особено приятна гледка. Имаше голям корем и странно жабешко лице с изцъклени очи, провиснали бузи, очила с дебели рамки и сплеснат нос. От косата му бяха останали само няколко проскубани кичура.
Той благодари на комисията и започна импровизиран монолог за смъртта на Дита. Макар че се стараеше да избягва бурните емоции, които го обхващаха винаги когато заговореше за смъртта на сестра си, той никога не преставаше да мисли за нея. На стената в кабинета си държеше малко олтарче с нейна снимка от „Клуба на отличника“ в колежа. Дита била изключително красива, смугла млада жена с огромни очи и широка, дяволита усмивка.
Две минути след началото на изказването си Хал вече плачеше и говореше съвсем несвързано. Само едно нещо бе ясно. Той все още не беше преодолял мъката, затова не можеше да разбере защо пускат Кас Янис на свобода.
Докато говореше, от другата страна на помещението се чуваше жалното хленчене на майката на близнаците. Болногледачката постоянно се опитваше да я накара да мълчи. На другата маса Пол и Кас запазиха сериозно изражение през цялото изказване на Хал.
Когато той най-сетне си седна, се изправи Стърн, като най-напред внимателно закопча едно копче на сакото си. Той все още говореше с лек акцент от родната си Аржентина.
– Никой не желае повече от Кас, заедно е майка му и брат му до него, събитията отпреди двайсет и пет години да не се бяха случили. Това причини огромно страдание на тяхното семейство, но в същото време те съзнават, че болката им е нищожна в сравнение с тази на семейство Кронон. Кас обаче изтърпя наказанието си, предвидено от закона – присъдата, одобрена и от семейство Кронон по онова време. Характеристиката…