– Ами картончето с пръстовите отпечатъци, изпратено от Грийнуд на доктор Дикърман? – попита Мел. – Може ли да го задържим?
– Не. Тъкмо щях да стигна до това. Отпечатъците, снети от къщата, са обхванати от предишното ми решение и господин Дикърман трябва да ги върне на господин Кронон. Отпечатъците, които сенатор Янис даде за целта на делото, му принадлежат и трябва да му бъдат върнати. Картонът с отпечатъците на Кас Янис принадлежи на полицията на Грийнуд и трябва да им се върне, защото законът дава на местните власти право да поддържат база данни от пръстови отпечатъци за евентуални бъдещи криминални разследвания. Кръвните проби на Кас Янис ще му бъдат предадени, след като бъде надлежно уведомена прокуратурата на окръг Киндъл, която е единствената прокурорска служба в радиус от сто километра без представител тук в момента.
Всички се засмяха на тази малка шега. Ивън още преди години бе забелязала, че по незнайна причина всеки опит за шега от страна на съдията винаги се посреща с голям ентусиазъм в съдебната зала.
– С това, господин Хорган, приемам иска на сенатор Янис за доброволно оттегляне на делото и прекратявам заседанието.
Съдията излезе.
Туули даде знак на Тим да отиде отпред, за да вземе веществените доказателства, които съдията току-що присъди на Хал. Частният детектив се подписа на разписките и маркира пликовете и кутиите с инициалите си, датата и часа. Санди Стърн се приближи да го поздрави.
– Това е най-добрият детектив, когото някой от нас е познавал – каза на Ивън, която бе дошла с Тим, за да му помогне. Тя все още не беше убедена, че Стърн знае коя е.
– Да, така чух.
– Ето защо старците не обичат да се разделят с работата – пошегува се Тим. – За да слушат тези комплименти, които по принцип не заслужават.
Тримата се засмяха. В този момент се приближи Мел Туули и хвана Стърн за лакътя.
– Какво, по дяволите, беше това?
Той се усмихна по обичайния си лъчезарен начин:
– На теория съдията би трябвало да е най-мъдрият човек в залата. Много е хубаво, когато наистина се окаже така, нали?
Туули не изглеждаше убеден.
За първи път Мел нямаше проблеми да убеди Хал да не говори пред медиите, защото и той изглеждаше, също като Ивън, крайно объркан. И четиримата – Хал, Тим, Мел и Ивън – се качиха в бентлито и потеглиха обратно към Зет-Пи. Тим държеше веществените доказателства в скута си. Не знаеше дали трябва да ги занесе на Явем или не.
– Не разбирам сега победихме ли, или изгубихме? – попита Хал, след като Делман, шофьорът, дръпна вратата и тя се затвори безшумно като капак на скъпа кутия за бижута.
– Току-що видяхме как разрязаха бебето, за да го разделят на двамата родители – измърмори Мел. Явно не споделяше възхищението на Стърн от изпълнението на Ландс.
– Мисля, че можем да се справим – каза Ивън, която от няколко минути обмисляше ситуацията.
– Така ли? – попита обнадеждено шефът ѝ.
– Идеята беше да направим ДНК теста, нали? Имаме кръвните проби от къщата, от вратата към балкона. Нали? Това несъмнено е кръвта на убиеца.
– Обаче нямаме ДНК от никого от двамата братя – изтъкна Мел.
– Имаме снети отпечатъци от къщата. И сред тях има много, за които е доказано, че са на Кас. Можем да извлечем ДНК от стари пръстови отпечатъци.
– Можем ли?
– Е, не е сто процента сигурно, но можем да опитаме. Тоест Явим може. Знам, че се прави. Достатъчно е само едно петънце. При толкова много отпечатъци би трябвало да извади нещо.
– Ами Пол? – попита Туули. – Дикърман трябва да му върне неговите отпечатъци.
– Със съвременните методи можеш да извлечеш ДНК от пилешки кокал, който някой е глозгал. Или от фас. Ако Тим повърви след Пол няколко дни, все ще намери нещо.
– Само това ми липсваше – измърмори възрастният детектив, който мълчеше до момента. – Пол ме познава. Пътищата ни постоянно се засичат, откакто двамата с Кас бяха съученици на Деметра. Освен това ме е виждал в съда. Ще ме изритат, щом се появя.
– Не е съвсем сигурно – възрази Ивън. – Нали ми каза, че никой не забелязва старците. Пък ако все пак те изритат, можеш да възложиш задачата на някой колега частен детектив, на когото имаш доверие. Сигурно познаваш стотина стари кучета, които са добри в занаята.