Тим не се усмихна на шегата, но Хал се въодушеви:
– Супер!
Дори Туули се поразведри. Предложението явно намали огорчението му, че е бил надхитрен от съдията.
Тим занесе доказателствата в лабораторията на Явем, после се върна в тясната работна кабинка, която му бяха дали в Зет-Пи, включи компютъра и разгледа календара с предизборните прояви на Пол. Дневният му ред изглеждаше непосилен за обикновен човек, като се има предвид, че все още имаше сериозни парламентарни задължения и управляваше кантората си. Сутрин и следобед през пиковите часове стоеше по спирките и станциите на градската железница, за да поздравява лично гласоподавателите. Ходеше по срещи за набиране на средства на закуска, обяд и вечерни коктейли, а няколко пъти седмично участваше в пресконференции, на които обявяваше политически инициативи. Днес имаше среща в една станция на пожарната, където щеше да говори за предложенията си за развитие на службата – деликатна тема, защото през последните трийсет години по-доброто качество на строителството бе направило около една трета от пожарникарите излишни. Вечер и през уикендите ходеше на срещи в местни обществени центрове и храмове. От любопитство Том сравни графика му с тези на тримата му основни противници и никой от тях не изглеждаше да полага толкова усилия. Логично беше човек да се запита каква е ползата. Ако Пол влезеше в кметството, нямаше да му стане по-леко. Това не беше обикновена длъжност с работно време от осем до шест.
Същата вечер Тим отиде на предизборната среща на Пол в Еврейския център на Сентър Сити. Зрителите бяха сравнително малко, около седемдесет и пет души, но когато се отправи към сцената, Янис изглеждаше много ентусиазиран. Носеше сако от камилска вълна, без вратовръзка, и говори без предварително представяне в продължение на петнайсетина минути. Изглеждаше обаятелен и спокоен, докато разказваше за трите стълба на политиката си – образование, безопасност и финансова стабилност – и за детството си в този град. Как до влизането си в колежа работел в бакалницата на Майки. Разказваше забавни случки как още от петгодишни с Кас лепели етикети с цени по консервите.
– За моето семейство – заяви той – изобретяването на баркода беше по-важно от кацането на Луната.
Когато даде думата за въпроси, няколко души попитаха за оттеглянето на иска срещу Хал. От време на време, докато обмисляше отговорите си, той сваляше очилата си и потъркваше основата на носа си.
– Честно казано – отговори по въпроса за делото, – допуснахме грешка. Бях ядосан, че говорят такива неща срещу мен, и исках да заема позиция. Но в един момент, когато видиш, че някой се е вманиачил, трябва да си дадеш сметка, че не разсъждава разумно. Той ще вярва в това, в което иска да вярва, независимо какво ще направиш.
Обяснението изглежда се прие добре от мнозинството в залата. Един възрастен мъж се изправи и изнесе дълга тирада за грубияните като Кронон, които размахват милиардите си като бухалки. Ако богаташите можели да харчат без ограничения, за да решават изборите, обществото се било върнало там, откъдето сме започнали – във времето, когато само имотните бели мъже са имали право да гласуват. Присъстващите заръкопляскаха. Накрая въпросите се прехвърлиха към финансирането на училищата и качеството на ученическата храна.
По едно време Пол отвори бутилката вода, оставена на подиума, и отпи голяма глътка. След това Тим не я изпусна от очи.
След като Пол слезе от сцената, старецът се нареди на опашката от петима-шестима души, които искаха да говорят лично с кандидата. Застанал на последното стъпало, Пол изпи водата от бутилката, докато слушаше някаква възрастна жена, която говореше за почти фалиралата общинска болница. Изглеждаше уморен, с тъмни сенки под очите, които като че ли се бяха появили след последното му явяване в съда.
В кариерата си на частен детектив Тим бе събрал цяла колекция от неща за дегизиране, които използваше при продължително следене: смешни перуки, работни гащеризони, дори две-три рокли, които носеше в отчаяни моменти. Изненадващо беше колко лековерни са хората. За това събитие се бе подготвил просто: бе сменил обичайното си старо палто с анорак, носеше очилата си за нощно шофиране и плетена шапка. Точно когато Пол затвори бутилката, Тим се приближи и се пресегна:
– Аз ще се погрижа за това, сенаторе.
Янис му подаде бутилката, като не забрави да благодари, преди да се обърне към следващия човек на опашката. Когато се отдалечаваше, на Тим му се стори, че Пол погледна след него. Затова се престори, че я пуска в едно кошче за боклук, и я скри в ръкава си. Запечата я в найлоново пликче веднага щом се качи в колата си, и още на другата сутрин я занесе на Явем. Една млада сътрудничка на учения му каза да очаква ДНК резултатите до три седмици.