София, която през последните два месеца се стремеше да не се меси в споровете на братята, особено когато се изостреха прекалено, споделяше мнението на Кас, а не на Пол и адвокатите. Тя също не приемаше решението им да не обжалват.
– Така само го улесняваме да направи ДНК теста – изтъкна тя. – Това е проблемът.
– Права си, София, но той няма добра проба от никого от нас.
– Нали питахме за това – намеси се Кас. – Могат да извлекат ДНК от пръстовите отпечатъци, които са регистрирани като мои.
– Ще се опитат, но няма гаранция, че ще успеят, Касиан. Пък и освен това няма да имат проба от мен.
– Ще намерят начин. Много добре го знаеш. Ще откраднат някоя кърпичка, след като си издухаш носа. Или молив, чийто край си гризал. Или ще вземат проба от бузата на жена, която си целунал по време на среща с избиратели. Рано или късно ще направят теста. Затова трябва да ги спрем.
Пол се чувстваше в омагьосан кръг. От месеци беше така – разкъсван между опитите да осуети теста и да си осигури победа в изборите.
– Ако успеем да ги спрем, макар че не можем – изтъкна той, – всеки съд би решил в тяхна полза и понеже остава един месец до изборите, ще действат бързо. Ще се заредят лоши решения, компромати и всички ще си кажат: „Янис крие нещо.“ Затова по-добре да си траем. Ако Хал получи резултати и се опита да ги публикува, тогава ще мислим как да отговорим в зависимост от това, което ще каже. В този случай поне избягваме най-лошото. Никой прокурор няма да пипне този случай, защото Хал е нарушил правилата за съхранение на уликите. Той е прекалено фанатизиран, за да повярват, че не се е опитал да изфабрикува доказателства.
– И все пак това не е най-доброто решение.
– Прав си. Най-доброто решение за мен е да се откажа. – Пол чувстваше погледите на брат си и жена си. – По десетина пъти всеки ден ми идва да го обявя публично.
За минута Кас изглеждаше така, сякаш ще се нахвърли върху него.
– Това не е само твое решение – каза след малко.
Думите на брат му, изречени толкова злъчно, вбесиха Пол:
– Мое е, Кас. Това е положението.
Кас удари с длани по масата толкова силно, че плотът подскочи и удари Пол в ребрата. Той скочи на краката и Кас го последва, двамата застанаха със стиснати юмруци. Последното им сбиване беше като седемнайсетгодишни, но Пол все още се чувстваше по-силният, когато макар и само за секунди му се искаше да заличи най-важния и често най-вбесяващ факт в живот си – брат си. Ако е вярно, както казваха някои екстрасенси, че между тях има телепатична връзка, по-силна от всичко, което би могло да свързва други двама души, същото със сигурност важеше и за гнева им. За двайсет и четири години той нито веднъж не беше повишил тон на София при инцидентните им спорове.
Сега тя също се изправи, застана пред Кас и го хвана за раменете.
– Не се дръжте като пубери – смъмри ги.
Те останаха още за секунда втренчени един в друг, като разгневени животни, задъхани и е разширени ноздри. После София натисна Кас и го накара да седне.
– Поли, не можем да отстъпим пред Хал Кронон – обърна се към мъжа си. – Ти обеща на Рей и всички, които работят за теб.
Пол се почувства изтощен. Кампанията му даваше енергия, когато печелеше, но в моменти на спад той се чувстваше, сякаш извършва ритуално самоубийство.
– Така или иначе ще изгубим.
– Глупости! – възкликна Кас.
– Казах ти. В неделя „Трибюн“ ще публикува социологическо изследване, според което вече сме трети.
– Аз пък ти казах, че резултатите са трийсет на двайсет и девет на двайсет и осем. Ако се сметне статистическата грешка, пак може да сме първи. Ще напишат, че имаме паритет.
– Преди два месеца водехме с двайсет пункта. Всеки, който се занимава с избори, умее да чете тенденциите. Хората ни и без това са неспокойни, след като ти уволни Крули – изтъкна Пол.
Кас го погледна възмутено:
– Ти самият се съгласи, че Марк е трън в петата.
– Не те обвинявам. Не се изразих точно. Мисля, че беше правилен ход.
От самото начало се бяха разбрали, че спешните решения ще се вземат, без да се съветват помежду си. Освен това десетки пъти бяха обсъждали действията си, ако Дюбоа позволи на Хал да извърши ДНК теста. Бяха Решили, че ще е най-добре да оттеглят иска, което правеше отстраняването на Крули неизбежно. Така бе по-добре и за Марк. След седмица-две той и без това щеше да напусне потъващия кораб, обвинявайки Пол за пробойната в трюма. Марк не беше човек, който ще стои и ще се вайка. Хилари Клинтън вече го бе привлякла за кампанията си в Пенсилвания, родния му щат.