– Не те обвинявам – повтори Пол. – Само казвам, че признаците са ясни. Хал ще продължи да ни притиска. Може да не успее да извади друг коз освен Джорджия, но тя ще остане лицето на кампанията му от онзи клип.
Всеки път, когато виждаше Джорджия Лазопулос по телевизията, Пол се разтърсваше от емоции, главно ужас и чувство за вина. Измъчваше го мисълта, че тя можеше да бъде друга, ако той бе направил друг избор. София бе внесла в живота му толкова, колкото той беше взел от Джорджия. Но любовта не беше математическо уравнение.
– Кас, положението е лошо. Само това искам да кажа. Тогава какъв е смисълът да упорстваме и да се притесняваме за теста?
– Дори да се откажем, това няма да спре Хал. Даже ще го мотивира повече. Той ще направи ДНК теста, дори утре да обявиш, че напускаш САЩ и ставаш гражданин на Беларус. Освен това сега, след като Каманър пое кампанията, победата ни е сигурна, стига да се съсредоточим върху истинските проблеми.
– Не ни достигат средства, Кас. Все по-малко хора идват на предизборните ни мероприятия, особено при набирането на спонсорство. Сам си свидетел. А от самото начало се разбрахме, че няма да се финансираме със заеми.
– Не мисля, че е сега времето да вземаме такова решение. Да дадем шанс на Каманър. Кампанията е като родео. И двамата го знаем.
Пол кимна. Вече много му се спеше. Той се изправи и прегърна брат си.
– Хроня пола – каза на гръцки. – За много години.
Това беше едно от най-прекрасните усещания – да прегърне Кас, да почувства присъствието му.
Със София слязоха в гаража, където беше лексусът им.
– Пиян си – каза тя и взе ключа от ръката му.
– Не съм.
– Пиян си – повтори София.
Когато колата излезе от гаража, навън прехвърчаше мокър сняг и асфалтът отразяваше светлината, създавайки коледно настроение.
– Нали знаеш основния проблем – каза Пол. – Той харесва повече да играе мен, отколкото да бъде себе си.
– За бога, Пол. Какви ги приказваш?
– Не трябваше да се съгласявам с този план. Това, че може да се представя за мен, не му дава право да си прави каквото иска. Трябваше да очертая границата. Това беше безумие.
– Нима забравяш последните двайсет и пет години?
– Ни най-малко. Точно затова се съгласих. Преживяхме ужасни, трудни години и взаимно се подкрепяхме, без обвинения и упреци, и дори през ум не ми е минавало, че ще завършим този период с война. Честно да ти кажа, бях потресен, когато той не пожела да се върне към собствения си живот.
– Наивно е, нали? Ти си един от най-важните мъже в този окръг. В щата. Кас Янис е бивш затворник. Осъден убиец.
– Но знаеш ли, когато пораснахме и светът ни се срина, той бе твърдо решен да бъде себе си. Гордееше се с всички разлики между нас. Той беше по-забавен и по-спонтанен от мен, и не толкова дисциплиниран. Затова и се забърка с Дита. Въпреки че беше глупост, той държеше да вземе решение, каквото аз никога не бих взел. Никога не съм се съмнявал, че след 31 януари 2008 година той ще се впусне презглава в живота, ще има деца и така нататък.
– Ти хареса идеята, Пол. Още първия път, когато го обсъждахме.
– Защото мислех, че така ще имам повече време да си почивам. Вместо това Кас добави нови мероприятия и сега и двамата се изтощаваме от работа.
– На моменти беше много удобно. Не можеш да отречеш. Той обича срещите за набиране на средства, да изкарва долари с всяко ръкостискане. А ти вече не ги понасяш.
– Вече не понасям нищо в тази кампания. Не мога повече. Ако изгубим, това ще е краят.
– Искаш ли да се обзаложим? – усмихна се София.
– Досега не съм ти казвал, но Хал преобърна мисленето ми. Отношението ми към политиката, вече няма да е същото. Аз не съм първият. Това е просто по-груба версия на номера, който спретнаха на Джон Кери в президентските избори. Сега богатите откачалки ме наричат убиец. А това, в което съм вярвал, изграждането на коалиции и организации, отиде на боклука. Излиза, че най-важното е да продадеш задника си на някой милиардер, за да можеш да се противопоставиш на съперника, който е направил същото. Майната им на всички. Честно, когато мисля за бъдещето, по-лесно си се представям да работя с Кас в учебния му център за бивши затворници – проста и ясна работа, при която да съм сигурен, че съм помогнал, за да стане светът по-добър.
– Поли, сега само трябва да преживеем тези избори. Нали така се разбрахме от началото. След като всичко това мине, няма да си толкова уморен и двамата ще измислите какво ще правите занапред.
– Какво има да измисляме? Това трябва да спре, мила. Ние сме двама души, а живеем един живот. Обичам Кас, но не мога да продължавам така. Мама винаги се е тревожила да не повторим някоя от историите за братя в Библията, Яков и Исав или Каин и Авел. Каин е вечният злодей, но аз започвам да му съчувствам – как брат му го обсебва.