– Как така брат ти те обсебва? – попита София. Погледна за момент мъжа си и очите ѝ блеснаха от светлината на уличните лампи.
– Знаеш какво имам предвид – тихо отговори той.
Толкова неща бе пропуснал, докато живееше ден за ден, чакайки Кас да излезе на свобода. Никога не беше противопоставял отношенията с брат си на брака си. Сега геометрията на тези отношения беше объркваща и за тримата. През месеца преди да наемат апартамента, Пол често се прибираше късно от вечерни мероприятия и заварваше брат си и жена си заедно, да се разхождат из къщата по чорапи, да довършват вечерята или седнали един до друг, да гледат телевизия или филм. Близостта им, особено физическият ѝ аспект, който Пол по някаква причина си представяше, го безпокоеше. Бързината, с която София успокои Кас тази вечер, и начинът, по който той го прие, за пореден път го разтревожи. Защо не се досети сам как да усмири брат си?
Пол беше твърде уморен за всичко това. В главата му се оформяха мрачни мисли. Минаваше полунощ, а трябваше да става в пет и половина.
– Скапан съм – измърмори той.
22.
Резултатите – 6 март 2008 година
Младата сътрудничка на доктор Явем, на която Тим предаде доказателствата, получени от щатската полиция, му беше изпратила съобщение на мобилния, за да го уведоми, че тестовете са готови и шефът ѝ иска да говори с него и Ивън в два следобед. Тим и Ивън се срещнаха в Зет-Пи и взеха такси до болницата. Стигнаха за десет минути и тръгнаха през лабиринта от коридори към лабораторията на Явем. Болницата, известна с онкологичния си център, се беше разраснала като тумор във всички посоки. Понякога се налагаше да ходиш стотина метра, докато намериш асансьор. В крайна сметка стигането до лабораторията им отне повече, отколкото да дойдат с колата до болницата.
Явем излезе да ги посрещне и ги покани в малкия си бял кабинет с дълги прозорци, които гледаха към лабораторията. Тим се почувства, сякаш гледа в бъдещето, защото не проумяваше нищо от работата, извършваща се по експерименталните плотове. Когато той се пенсионира от полицията през 1982, идентифицирането на ДНК все още не беше изобретено. Беше научил за тези методи благодарение на Уотсън и Крик и една книга, която беше чел. Спомни си за момент дядо си – мрачен, мълчалив мъж, роден в една ферма край Абърдийн, който не беше виждал влак, докато не бе тръгнал към Америка. Старецът доживя изобретяването на телевизията, но отказваше да гледа, защото беше убеден, че апаратът е обсебен от дявола.
Докато пътуваха в таксито, Ивън бе описала Явем като весел дребосък, но на Тим ученият му изглеждаше доста сериозен с рехавите си мустаци. От другата страна на бюрото едва имаше място за двамата гости, което по някаква причина спечели симпатиите на Тим. Това подсказваше, че Явем е отпуснал повече пространство за лабораторията си вместо за егото си.
– Имам доста новини – започна ученият, – но може би ще стане по-ясно, ако ви представя резултатите по реда на тестовете.
Ако си спомняте, госпожице Милър, предишния път ви описах един много прост експериментален метод. Първата стъпка, за да бъде тестът коректен, беше да потвърдим, че кръвта в дома на Кронон е на някого от братята Янис. После, при положителен резултат, трябваше да докажем, че двамата са еднояйчни близнаци. Ако и това се окажеше така, следваше да проведем два отделни експеримента, за да потърсим така наречените вариации в броя на копията в геномите им. При успешно идентифициране на ВБК следващата стъпка би била да анализираме кръвта от местопрестъплението и да потърсим същата вариация в същия участък на генома.
Първата стъпка бе проведена по стандартния метод. Като се имаше предвид от кога са пробите и вероятността от замърсяване, както казахме, трябваше най-напред да проведем игрек-КТП тест.
Докато говореше, Явем се обръщаше от време на време към Тим, който накрая посочи Ивън и каза:
– Разказвайте на нея, докторе. Тя ще ми обясни по-късно. Много, много бавно.
Ученият се засмя, после отново стана сериозен и продължи:
– Имахме ДНК проби от няколко източника. Първо, кръв от Хал и Зевс Кронон. Взех много добра проба от бутилката, от която ми казахте, че е пил Пол Янис. И имах отпечатъци, за които е доказано, че са от Кас Янис. Започнах с анализ на кръвта от баща и син Кронон.
– Защо на Зевс и Хал? – попита Ивън. – Те не са ли изключени от подозрения след определяне на кръвната група?