– Да, но в този случай има голям риск от замърсяване на пробите. Това е една от многото причини да изследвам най-напред Y-хромозомата. Защото няма риск от замърсяване с ДНК от жените, присъствали на местопрестъплението. Знаем обаче, че Хал и Зевс Кронон са прекарали доста време в спалнята на Дита, преди да дойде полицията. Затова реших, че ще е полезно да секвенираме и техните Y-хромозоми. При ДНК анализа човек никога не знае какви клетки анализира. Може нещо да изглежда като капка кръв, но дори една-единствена кожна клетка от друг човек да повлияе на резултата. Затова, ако имаме достатъчно голяма проба, за да тестваме няколко участъка, би било много полезно да си изясним какви замърсявания можем да очакваме. При баща и син може да се очаква еднаква Y-хромозомна последователност, но изследвахме и двете проби, за да имаме по-добра контрола. Резултатът беше непредвиден – оказва се, че Зевс и Хал не са генетично свързани.
Ивън преживя един от онези особени моменти. Вените на слепоочията ѝ запулсираха и зрението ѝ се замъгли. Веднага разбра защо Явем е толкова сериозен.
– Хал не е син на Зевс?
– Генетично, не.
Сега Тим също разбра и стисна ръката ѝ.
– Ще решим кой да му каже – измърмори Ивън.
– А, не! Аз няма да му кажа. Няма толкова пари на света, които да ме накарат.
– Ох! – въздъхна тя. Пое си дъх и добави: – Добре – тоест, че Явем може да продължава.
– После изследвах близнаците Янис. Получих много добра проба за Пол от бутилката. После се опитах да извлека ДНК от пръстовите отпечатъци на Кас, и успях. Нямаме пълен резултат, но все пак получихме хубави последователности от различни участъци.
– Ами вариациите в броя на копията? – попита Ивън.
– На този етап все още не търсехме такива. Това е цяла поредица от тестове. С този анализ просто доказахме, че двамата са монозиготни близнаци – тоест произхождащи от една и съща яйцеклетка.
– Тук няма нищо неочаквано.
– Е, да… – Явем се усмихна леко, но бързо сведе очи, за да я скрие. – Извинете. И така, след като вече имахме последователността на Y-хромозомата на Пол, излезе още един неочакван резултат. Всъщност отначало не ми направи впечатление, докато Тереза не ми обърна внимание.
Той посочи през стъклото към жена с бяла престилка – онази, която Тим вече познаваше.
– Дано изненадата да е по-добра от първата – измърмори Ивън.
– От същия характер е. Излиза, че Зевс Кронон е баща на близнаците Янис.
Ивън зяпна от смайване.
– Мамка му! – изруга; нещо, което правеше не повече от веднъж годишно.
Тим се изсмя. Зевзеците от енорията на „Свети Димитър“ се майтапеха как било възможно Майки Янис Да има толкова много деца, след като едва се вдигал от леглото. Спомни си, че веднъж отец Ник сериозно насоли един тип в Мъжкия клуб, задето разпространява такива гнусни сплетни.
Ивън го изгледа подозрително:
– Знаеше ли?
– Разбира се, че не.
Междувременно тя бе успяла да направи една малка сметка.
– Значи Зевс и братята Янис имат еднакви Y-хромозоми, така ли?
– Точно така.
– И кръвта на местопрестъплението може да е била от Зевс?
– Съдейки само по Y-хромозомата, да. Но знаем, че между Зевс и близнаците има други генетични различия. Защото той е от друга кръвна група. Те са Б. А той – нулева. Майка им трябва да е с група Б. Но ако кръвната проба от местопрестъплението съдържа тяхната Y-хромозома, това би означавало, че кръвта е на един от двамата. Само че се оказва, че случаят не е такъв. Кръвта не би могла да бъде нито от Зевс, нито от някого от братята Янис.
Сърцето на Ивън се сви от тревога.
– Моля ви, кажете ми, че не е от Хал.
– Със сигурност не е от Хал. Нито от Зевс. Нито от двамата Янис. В тази връзка не е и от майката на Хал, Хермиона.
– Майката?
– Да. Нито една кръвна проба от местопрестъплението не съдържа Y-хромозома.
Ивън занемя за секунда. После попита как е възможно.
– Изследвахме десетина проби от кървавите петна – увери я Явем. – И всеки път резултатът беше същият. Кръвта от стените и прозореца е била от жена.
Трета част
23.
Лидия – 5 септември 1982 година
Лидия Янис внимателно слиза по наклонената морава в имението на Зевс. Тя не е идвала на този пикник от двайсет и пет години; беше се заклела, че никога няма да стъпи тук. В живота ѝ почти няма клетва, която не е спазила. Тя вярва във волята. В духа. Волята не може да превърне снега в дъжд или да възпре морските вълни, но може да ти помогне да не бъдеш съвсем прегазен от съдбата.