От време на време използва Тери за опора, защото е обула еспадрили с масивна подметка. Токовете са малко по-високи, отколкото е свикнала да носи, защото Майки, с пет сантиметра по-нисък от нея, не обича да се чувства като дете, изведено на разходка от майка си. Когато се готвеше за това събитие обаче, реши да бъде елегантна – напразно усилие в летния задух, от който лицето ѝ пламна, а цялото ѝ тяло плувна в пот. Когато се гласеше сутринта, тя мрачно изучаваше чертите си в огледалото. Все още не може да каже, че е стара, но не изглежда толкова добре, колкото ѝ се иска. Стегнатото, пищно тяло на младостта ѝ се е отпуснало след три бременности, особено последната, с близнаците, и за да скрие пълното си тяло, тя навлече дълга рокля. Черните ѝ къдрици, събрани назад с тънка диадема във формата на лъвска грива, са пронизани от бели нишки, които тя възприема като плевели. Това, което изглежда непроменено, е пронизващият поглед в черните ѝ очи, умни и решителни, в който тя вижда израз на себе си.
Сега, стъпвайки внимателно, Лидия държи главата си гордо вдигната, въпреки че цялото ѝ тяло е отмаляло от безпокойство. Замайването ѝ напомня малко за сутрините през първите ѝ две бременности, с Хелън и Клио. Когато носеше момчетата, се чувстваше здрава – като се изключи това, че всеки божи ден през деветте месеца ѝ се искаше да се самоубие.
– Брат ми се справя добре – отбелязва Тери, – но като го гледам понякога как се разхожда изпъчен като лебед, си мисля, че гордостта ще го убие.
Тери обожава Зевс, колкото и да се подиграва на недостатъците му понякога. Той е със същия бял костюм, който облича всяка година, и се надува, докато поздравява гостите. Понякога на Лидия ѝ се струва, че двете с Тери обсъждат Зевс, откакто се помнят: юношеските целувки между него и Лидия, брака му, децата му, скарването с Майки, титаничния му успех. Ако ги попиташ, всяка от двете ще каже, че другата първа е повдигнала темата.
Има приятелства, които се оказват невероятно трайни само защото са се изградили рано в живота. Ако можеше да избира сега, Лидия не би търпяла компанията на толкова проста и смахната жена. Тери обаче играе основна роля в живота ѝ, като яко дърво, което си гледал как израства от фиданка – физически маркер за тайнствата на времето. Напоследък двете жени рядко се виждат. Преди няколко години семейство Янис се премести в Ниъринг, където Майки отвори втори магазин, а Тери не желае да им ходи на гости, за да не слуша неизбежните му гневни тиради по адрес на Зевс. Затова всяка сутрин двете говорят по телефона, често по цял час. Броени минути след това вече не си спомнят какво са обсъждали, освен в редките случаи, когато едната или другата е треснала слушалката заради някое грубо изказване на приятелката си. По негласно правило виновницата първа се обажда на засегнатата, обикновено на другия ден, без да споменават повода за скарването. При толкова старо приятелство упреците са безполезни. Още преди години Лидия се отказа да моли приятелката си да промени речника си; просто обясни на децата си, че на никой друг не е позволено да говори като нуна Тери. И десетилетия са минали от последния път, когато Лидия убеждаваше приятелката си да приеме някого от множеството мъже, които я ухажваха. Тери предпочита да си мисли, че няма представител на другия пол, достоен за нея.
– Не ми трябва мъж – обича да казва. – Студени крака в леглото, когато нямаш нужда от тях, и увиснал член, когато трябва да свърши работа.
Изведнъж настъпва суматоха. Хората се скупчват на едно място и споменават името на Пол, избухва смях. Лидия оставя Тери и забързва, после вижда сина си да се изправя и да се смее заедно с някакво момиче, което прилича на София Михалис. Младата жена хваща Пол за ръката и му подава празна картонена чиния. Пол я гледа съсредоточено – както се казва в песента, „С очи само за нея“. Това, което Лидия вижда, и вдъхва надежда. Джорджия Лазопулос е глупачка, абсолютно несъвместима с големите надежди, които тя има за синовете си. Ако беше получил дори малка подкрепа от майка си, Пол отдавна да е предложил брак на Джорджия. Дори отец Ник, ограничен като дъщеря си, вече подозира, че Лидия е основният проблем, и се държи все по-хладно към нея. Това обаче не я смущава. Тя отдавна вярва, че тези момчета, заченати и отгледани с много мъки, като някаква компенсация от Бог трябва да са орисани за велики дела.
Когато се връща при Тери, стомахът ѝ изведнъж се свива. Зевс се приближава към тях.
– Лидия, мила моя – възкликва той на гръцки и разперва триумфално ръце.
Бурното им общо минало намира израз само в лек проблясък на очите му. Лидия изтърпява само кратка целувка по бузата си, но той я притиска за секунда (все още е здрав и силен), после се обръща и махва на Хермиона, която вече бърза да се вклини между Лидия и съпруга си.