– Гледай кой е дошъл! – добавя Зевс на английски.
Хермиона не си дава труда да поздрави гостенката; само подава ръка с инкрустиран с диаманти ролекс, който струва повече от къщата на Лидия.
– Радваме се, че Касиан е сред нас – измърморва домакинята. – Ине кало педи (той е добро момче) – сякаш Кас е дете, което просто е дошло да си поиграе.
Хермиона е красива, но глупавичка. Има стройна фигура (защо богатите кучки винаги са толкова кльощави?) и коса с наситен цвят на слаб чай, сресана назад в прическа тип „кошер“. Усмихва се любезно, но и двете знаят, че мрази Лидия, която е много по-интелигентна от нея и навремето бе обезпокоително близка с мъжа ѝ.
– Много дълго страниш от нас – казва Зевс. – Не мога да разбера защо.
Това вече е прекалено. Лидия се усмихва насила, после се завърта и се отдалечава, следвана от Тери. След няколко метра сестрата на Зевс я хваща за ръката.
– Още ли за оня наем на бакалията? Лидия, стига вече. Минаха двайсет години.
– Престанах да идвам още преди това – отговаря тя, но спира дотук.
Понякога, когато е сама вкъщи и показват Зевс по телевизията, тя влиза в стаята и се наслаждава да го гледа. Толкова се е обиграл сега – някогашният младеж, който винаги ясно казваше какво иска. Сега амбициите му са скрити като кама в украсена със скъпоценни камъни кания. Но пък не може да отрече, че тогава харесваше Зевс. Той беше брат на най-добрата ѝ приятелка, висок, красив и притежаващ нещо неустоимо за нея – Зевс вярваше, че го чака велика съдба. Затова бе единственият мъж, който ѝ се струваше достойна партия за нея и за вярата ѝ, че ще остави своя отпечатък в света. Тя винаги се е надявала, най-често тайно, че синовете ѝ ще наследят поне малко от това качество.
Когато Лидия беше на шестнайсет, влечението ѝ към Зевс – както и неговото към нея – ги събра една вечер, която дори сега тя смята за една от най-съдбовните в живота си. По онова време момчетата и момичетата често се криеха в стаичката на хора в „Свети Димитър“, за да се целуват. Всяка седмица двамата се застояваха по-дълго там. Хората започваха да ги одумват. Една вечер той постави ръката ѝ в скута си и попита:
– Знаеш ли какво е това?
Извади члена си от панталона. Тя се втренчи в него ужасена, но и изтръпнала от удоволствие.
– Погали го, моля те – настоя той.
Тя го пипна и той също я погали долу, с което отприщи вълна от наслада, която сякаш щеше да спре сърцето ѝ. Но не му позволи да стигне докрай.
– Не мога, ако не съм омъжена.
– Тогава искам да се оженя за теб.
Стори ѝ се забавно, дори се засмя. Но той настоя пламенно:
– Сериозно говоря. Наистина го искам. Хайде веднага да отидем и да говорим с баща ти.
Хвана я за ръката и я дръпна към вратата; едва я изчака да се дооблече. Баща ѝ беше в дневната на апартамента им. Пиеше бира и слушаше по радиото баскетболен мач – игра, към която бе развил интерес, необясним за емигрант. Лидия и Зевс застанаха пред него хванати за ръце (тя все още чувстваше между краката си влагата, причинена от докосването му).
– Искам да се оженя за Лидия – заяви Зевс.
Баща ѝ го изгледа хладно. Изсумтя и отново се обърна към радиото.
– Няма да дам дъщеря си на един прошляк.
Лидия била от почтено семейство на гръцки земеделци, които се прехранвали с честен труд, като продавали продукцията си. В родината Кронон били овчари и ковачи, което беше друга дума за крадци. В ония дни Никос, бащата на Зевс, превеждаше за мафията, когато ходеха да рекетират собствениците на гръцки ресторанти, предавайки достатъчно красноречиво заплахите на италианците (които те най-често изпълняваха) да чупят прозорци или да прекъсват водопровода.
Следващата нощ със Зевс се срещнаха под уличната лампа пред дома ѝ.
– Ожени се за мен въпреки всичко – настоя той.
Беше планирал как ще избягат. Но тя не можеше да се опълчи срещу баща си. Беше плакала целия ден, но знаеше на кой мъж трябва да се подчини.
Прибра се вкъщи и години наред почти не си говореха. За да не го унижи, не каза на никого за предложението му, дори на Тери, която щеше да побеснее, ако научеше, че бащата на Лидия е говорил така за рода Кронон пред брат ѝ. Случилото се бе забравено, сякаш никога не е било. Зевс постъпи в армията седмица след нападението над Пърл Харбър и за малко не умря в болница, но се върна и се ожени за Хермиона, която вече имаше дете – Хал. Лидия вече бе омъжена за Майки, сина на най-добрата приятелка на майка ѝ, когато през 1942 и той отиде на фронта. Той беше симпатичен и трудолюбив младеж и искаше да бъде добър съпруг, каквото тя още на шестнайсет съзнаваше, че не може да очаква от Зевс. Майки имаше доста по-ограничен мироглед, но за нея нямаше значение, защото знаеше, че след последната си целувка със Зевс под онази улична лампа вече няма да изпитва същите чувства към никого.